Да бъдеш или не-туй е въпросът. Дали е по-достойно за душата да понесеш камшиците, стрелите на бясната съдба, или да се опълчиш сам срещу море от мъки и да им туриш край?
Трагедията „Хамлет” е пропита с хуманизма на Шекспир. По времето на Ренесанса човекът е най-съвършеното същество на света. В този период не се обръща толкова голямо внимание на религията както през Средновековието.
Епохата на Ренесанса е епоха на човека, наличността и като нейна рожба, Шекспир създава своите произведения изключително и само за това най-съвършено същество, носител едновременно на силни чувства и висш разум. Именно затова в трагедията „Хамлет“ драматургът обрисува своите герои като пълнокръвни образи със собствени възгледи и лични драми.
Ренесансът в Англия обхваща периода от края на XV в. до 30-те години на XVII в. Проявява се интерес към старогръцката и римската литература. Популярни са „Успоредни животописи“ на Плутарх (биографии на знаменити личности от Античността) и кървавите трагедии на римския драматург и философ Сенека.
1. Прочит на монолога на Хамлет: „Не зная защо напоследък съм загубил цялата си веселост...“ Припомняне на контекста, в който е включен този монолог. Междутекстови връзки с други епизоди (сцени) в произведението:
Безсмъртните образи на Дон Кихот и Хамлет са вълнували мислещите хора от различни времена и народи. Те привличат интереса и на съвременния човек. Учени литературоведи, философи и психолози са изписали много страници, за да изяснят тяхната същност, съпоставяли са ги и са търсили сходни черти и различия между тях. Наистина, на пръв поглед между тях като че ли няма нищо общо.
Трагедията “Хамлет” е написана към 1601 година. Сюжетът й не е оригинален, а е заимстван. В основата й лежи една легенда, в която се разказва за убийството на датски крал от неговия брат и отмъщението на Хамлет – син на убития крал.
„Хамлет“ е първото произведение на Новото време, показващо фалша, глупостта и срамните неща във всекидневния живот. Изобразеният в него свят не е спокоен и по християнски осмислен. Напротив – показани са убийства, смърт, кръвосмешение, лудост.
__КЛАВДИЙ__ — крал на Дания __ХАМЛЕТ__ — син на предишния крал и племенник на сегашния __ПОЛОНИЙ__ — главен съветник на краля __ХОРАЦИО__ — приятел на Хамлет __ЛАЕРТ__ — син на Полоний __ВОЛТИМАНД__, __КОРНЕЛИЙ__, __РОЗЕНКРАНЦ__, __ГИЛДЕНСТЕРН__, __ОЗРИК__ — придворни __БЛАГОРОДНИК__ __СВЕЩЕНИК__
Книгите, които имат достойнствата да служат на хората като извори на мъдрост, които съдържат прозрения по философски и житейски въпроси, подпомагат неутолимия човешки стремеж към истината и себепознанието, остават непреходни и вечни в световната литература. Трагедията „Хамлет“ на Уилям Шекспир е една от тези забележителни творби, устояла на времето и интригуваща с