Хубаво е извън града. Лято е, ръжта жълтее, овесът зеленее. Щъркелът се разхожда из ливадите и си говори нещо на египетски. Край полетата и ливадите се простират големи гори.
Приказката „Грозното патенце“ е един от бисерите на световната литература. Създадена преди повече от сто години, тя и днес вълнува както децата, така и възрастните си читатели. Приказката започва с посочване на времето и мястото на действието. Описанието на лятната природа създава ведро настроение и трепетно очакване.
Хубаво беше извън града. Беше чудно лято. Ръждата жълтееше по полетата, овесът зеленееше. Сеното бе събрано на копи по ливадите, а щъркелът се разхождаше на дългите си червени нозе и говореше по египетски — тоя език той беше научил от
„Животът на всички хора са приказки, написани от Божиите ръце.“ Това са думи на датския вълшебник на словото, създал най-великолепните приказки, най-човечните истории за всички времена. Ханс Кристиан Андерсен, чародеецът на приказките, роден в малкото градче Одензе в Дания, с творбите си отдавна е жител на планетата. Тъжна приказка с добър край, написана от Божиите ръце, е
Ханс Кристиан Андерсен с право е назован великият приказник. Той е датски писател и поет, роден в град Одензе в семейството на бедни родители. Още първите му слушатели – баща му и възрастните съседки – разбират, че момчето има необикновен талант. От тях той научавал едни истории, а на другия ден им ги разказвал така преправени, че те затаявали дъх.
Ханс Кристиан Андерсен е роден в Дания, в гр. Оденсе, на 2 април 1805 г. Родителите на малкия Ханс били бедни хора, но подхранвали заниманията му с изкуство. Още невръстен, бъдещият писател прави свой малък куклен театър, като сам изработва куклите и театралните костюми. Когато е едва четиринайсетгодишен, Андерсен загубва баща си. Момчето
Китайският император имал най-хубавият дворец на света, целият от скъп порцелан. Той бил горд с богатствата и палатите си. Един ден императорът разбрал от книгите за славея, който пеел много хубаво и решил да се запознае с тази чудна птица, като изпратил слугите си да я доведат. В палата приготвили златна пръчка за птицата, a когато запяла, в очите на владетеля блеснали сълзи. Наистина славеят пеел прекрасно.