В епохата на робството, но и във времето на всеобщ подем и бунтарство, обхванало цяла Европа, Христо Ботев закопнява за борбата. Борбата като път към свободата, като отрицание на робството, като залог за бъдещето. Свободата се бе родила в поезията му още преди да са паднали оковите на робството. Христо Ботев.революционерът и родолюбецът, на дело и със слово влезе в борба със „стихиите" онези тъмни сили. които се опитват да угасят светлината, да убият човешкият стремеж към по – добър живот.

В годините преди Освобождението българското общество се гради от горди и борбени личности, водени от безпределна любов към отечеството и силна омраза към тираните. Именно тези хора правят своя  достоен житейски избор, който ги отвежда  по пътя на борбата за национална свобода.

За Христо Ботев родината е свръхценност, саможертвата, за която е синовен дълг. Поетът революционер се чувства отговорен пред своя народ, осъзнавайки, че действителността трябва да се промени. Прозрял необходимостта от свобода, Ботев е наясно, че тя е възможна само чрез само жертвата и борбата.

Ботевата поезия има национална и общочовешка стойност. В нея са отразени изстраданите възгледи на поета и на българския народ за робството и свободата, за победата и смъртта. Поемата „На прощаване" е въздействаща лирическа изповед на героя-бунтовник в навечерието на първата за него решителна битка „за правда и за свобода".

“Борба” е лексикален лайтмотив на Ботевата поезия и основна екзистенциална нагласа на нейния лирически герой – централния носител на идеята за бунтаризма. Неговото борческо отношение към света има тотална обхватност. В интровертен план се проявява като себеборба (отхвърляне на стари индивидуални ценности и сдобиване с нов екзистенциален смисъл - “ До моето първо либе”).

В живота на човека особено значим е изборът му при определени обстоятелства. Този избор се оказва понякога съдбовен в жизнени ситуации, изправили човека пред въпроса кой път да поеме, към какви ценности  да се приобщи. Проблемът за житейския избор е водещ в стихотворението на Христо Ботев „На прощаване".

В своята поезия Ботев изразява както революционните си стремежи, така и личните си вълнения.Пресъздавайки облика на епохата, той разглежда проблемите не само за робството и свободата, революцията, подвига и саможертвата, а поставя и въпроса за ролята на интимното в живота на бореца за свобода.Чрез образът на майката, Ботев умело съчетава интимното и националното.В съзвучие с възрожденската традиция поетът отъждествява майката с родината.

Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българската възрожденска литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели – от Паисий Хилендарски до Добри Чинтулов и Любен Каравелов – стои цяла пропаст. С дълбочината на своите идейно-емоционални послания, на своите прозрения за настоящето и бъдещето Христо Ботев е изпреварил съвременниците си с цяла епоха.

През 1868 г. Ботев написва поемата „На прощаване” с мисълта, че само след дни му предстои да премине с въоръжена чета в поробена България. Свободата на родината е негова трепетна мечта. Готов е да жертва живота си за нея. Лирическият герой в поемата, бунтовникът, е неговото второ АЗ и между тях не съществува разлика в мислите, вълненията и идеалите, които изповядват.

Свободата е състояние на духа и придобива конкретни измерения чрез повелите на историческото време. Свободата е необходимост за духовно богатия и извисен човек. Тя му дава възможност да се осъществи и в едно робско време. Свободата е пътят от робското примирение до освободеното от покорство съзнание.