Песента и пеенето в стихотворението ,,До моето първо либе" на Христо Ботев

Стихотворението ,,До моето първо либе" е отпечатано през 1871 в първи брой на издавания от Ботев вестник ,,Дума на българските емигранти", чиято цел е именно пропагандиране на социалната и националната свобода за българския народ

Светът на родното и чуждото в поемата „На прощаване” на Христо Ботев

В поемата „На прощаване” Христо Ботев изповядва най-съкровените чувства на бунтовника-революционер от времето на националноосвободителните борби. Мъката по родния дом, омразата към поробителите, невъзможността да се живее пълноценно далече от родината, приемането на борбата като единствен път към свободата са типични състояния за всички борци за свобода.

Съчинение разсъждение върху „На прощаване в 1868 г.“ от Христо Ботев

1. Понятието „съчинение“ показва, че става дума за оригинален текст – от 5. и 6. Клас познавате някои от видовете му, изучавани в училище: съчинение описание, съчинение повествование, съчинение отговор на въпрос, свързан с изучавано произведение. 2. Съчинението разсъждение е аргументативен текст, наподобяващ

Паметта за саможертвата в „На прощаване в 1968 г.“ от Христо Ботев

Финалът на творбата откроява резкия преход от бъдещето към настоящето, от виденията към бунтовническия път. Реалността иска трезвост, решителност и голяма душевна сила. Героят тръгва към своя подвиг и към смъртта. Тръгва с убеждението, че това е единствено достойният житейски избор, с ясното съзнание, че „пътят е страшен, но славен”. Този път на трудности, изпитания, героизъм и жертвеност ще

Oбразът на бореца за свобода и правда в поезията на Христо Ботев

Единственият главен герой в поезията на Христо Ботев е борецът за национална свобода и социална правда. Най – пълно този образ е проследен и разработен в стихотворенията “Хайдути”, “На прощаване”, “Хаджи Димитър” и Обесването на Васил Левски”. Тези творби са подредени в строг хронологичен ред, защото освен развитието и идейното израстване на бореца за свобода, те проследяват трите етапа на националноосвободителната борба на българския народ срещу поробителите.

Изборът на свободата в „На прощаване в 1968 г.“ от Христо Ботев

Тази Ботева творба се ражда по конкретен повод – участието на поета емигрант в четата на Жельо войвода през 1868 година и перспективата да премине Дунава, за да се бие срещу поробителя. Но със силата на художествените си послания стихотворението се оттласква от конкретния житейски факт и се домогва до общочовешки внушения за смисъла на живота, подвига, свободата и смъртта.

Победното завръщане в „На прощаване в 1968 г.“ от Христо Ботев

Въпреки че почти физически предусеща смъртта в предстоящата битка, лирическият герой не устоява на изкушението да потисне предчувствието и да нарисува картината на победата. И ако внушенията на предходните стихове, разкриващи гибелта на бореца, са едно поетически въздействащо единение на трагизъм и оптимизъм, то тази част на стихотворението звучи бодро, тържествено, жизнерадостно.

Посланието на лирическия герой - "На прощаване" - Христо Ботев /план-тезис за ЛИС/

I. УВОД Стихотворението „На прощаване” е въздействаща лирична изповед на героя. Най-съкровеният изповеден миг от вътрешния монолог на лиричния АЗ внушава мотивите за прощаването. Те определят и посланието на героя - заветът към братята и бъдещите поколения да продължат борбата

Отговор на литературен въпрос – „На прощаване“ от Христо Ботев?

Отговорът на литературен въпрос е текст разсъждение, в който се доказва определено твърдение, свързано е изучавано литературно произведение. Преразказът е нежелателен. Набляга се на разсъжденията и изводите по поставения въпрос, дават се и доказателства за тях от текста на творбата. Основното глаголно време е сегашно.

Смъртта и заветът в „На прощаване в 1968 г.“ от Христо Ботев

В лирическия ход на творбата се открояват две картини от бъдещето, разкриващи възможните завършеци на бунтовническия път – смърт или победа. Видението предчувствие на героя за собствената му гибел предхожда картината на победното завръщане. В него се открояват мотивите за подвига и саможертвата, за свободата на духа, която носи вечна слава в паметта на поколенията.