Поезията на Христо Ботев е емблематична за българската литература. Тя отразява целия му вътрешен свят, в който бушува истинска буря, която може да затихне само когато свободата бъде постигната дори и с принасянето в жертва на живота. Свободата и смъртта в Ботевата поезия са две философски категории, които са взаимносвързани и натоварени с дълбок смисъл. Свободата

Тази Ботева творба се ражда по конкретен повод – участието на поета емигрант в четата на Жельо войвода през 1868 година и перспективата да премине Дунава, за да се бие срещу поробителя. Но със силата на художествените си послания стихотворението се оттласква от конкретния житейски факт и се домогва до общочовешки внушения за смисъла на живота, подвига, свободата и смъртта.

Въпреки че почти физически предусеща смъртта в предстоящата битка, лирическият герой не устоява на изкушението да потисне предчувствието и да нарисува картината на победата. И ако внушенията на предходните стихове, разкриващи гибелта на бореца, са едно поетически въздействащо единение на трагизъм и оптимизъм, то тази част на стихотворението звучи бодро, тържествено, жизнерадостно.

I. УВОД Стихотворението „На прощаване” е въздействаща лирична изповед на героя. Най-съкровеният изповеден миг от вътрешния монолог на лиричния АЗ внушава мотивите за прощаването. Те определят и посланието на героя - заветът към братята и бъдещите поколения да продължат борбата

Отговорът на литературен въпрос е текст разсъждение, в който се доказва определено твърдение, свързано е изучавано литературно произведение. Преразказът е нежелателен. Набляга се на разсъжденията и изводите по поставения въпрос, дават се и доказателства за тях от текста на творбата. Основното глаголно време е сегашно.

В лирическия ход на творбата се открояват две картини от бъдещето, разкриващи възможните завършеци на бунтовническия път – смърт или победа. Видението предчувствие на героя за собствената му гибел предхожда картината на победното завръщане. В него се открояват мотивите за подвига и саможертвата, за свободата на духа, която носи вечна слава в паметта на поколенията.

Свободата е състояние на духа и придобива конкретни измерения чрез повелите на историческото време. Свободата е необходимост за духовно богатия и извисен човек. Тя му дава възможност да се осъществи и в едно робско време. Свободата е пътят от робското примирение до освободеното от покорство съзнание.

Вие познавате част от Ботевите стихотворения и знаете кои са основните проблеми в тях. „До моето първо либе“ има много важна роля, тъй като осъществява идейна връзка между ранните Ботеви творби и стихотворението „Моята молитва“. Нека да си припомним най-същественото за ранните творби на поета. В „Майце си“ Аз-ът споделя болката, която изпитва от това, че е сам и неразбран от останалите.

Поезията на Христо Ботев е емблематична за българската литература. Тя отразява целия му вътрешен свят, в който бушува истинска буря, която може да затихне само когато свободата бъде постигната дори и с принасянето в жертва на живота. Свободата и смъртта в Ботевата поезия са две философски категории, които са взаимносвързани и натоварени с дълбок смисъл. Свободата

Гениалният поет и революционер Христо Ботев създава един изключителен свят на характери, герои, картини и идеи. Особено място в него заема идеята за дома и пътя, намерила израз най-вече в поемата „На прощаване – в 1868“. Продиктувана от конкретен повод – подготовката на самия Ботев да премине с четата на Желю войвода Дунава