Свободата е състояние на духа и придобива конкретни измерения чрез повелите на историческото време. Свободата е необходимост за духовно богатия и извисен човек. Тя му дава възможност да се осъществи и в едно робско време. Свободата е пътят от робското примирение до освободеното от покорство съзнание.

Не са много сатиричните стихотворения на Христо Ботев. Те са така наречени, но всъщност количеството сарказъм в лирическите му творби е малко. Те са в действителност просмукани с много гняв, порицание и с една невероятна и нечовешка любов към народа и към родината.

О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Стихотворението „На прощаване” от Христо Ботев е мъжествена изповед на бореца за свобода пред майка и родина, който утвърждава разбирането, че смъртта в името на родината е подвиг, вечна слава. Само тя води по пътя към свободата. Ботевият лирически герой дава ново съдържание на възрожденския възглас: „Свобода или смърт”.

Зададе се облак темен откъм гора, от Балкана; дали ще е дъждец дребен, или ще е буря страшна?

КАК Е ПОСТРОЕНА ПОЕМАТА „ХАЙДУТИ“ Поемата „Хайдути“ има две части. Първата част е увод, в който: Заговаря разказвачът (лирическият говорител). Той иска да запее песента за Чавдар войвода и се обръща към слушателя си да го подкрепи. Представен е образът на Чавдар – „вехта войвода“, синът на „Петка Страшника“.

Остави таз песен любовна, не вливай ми в сърце отрова - млад съм аз, но младост не помня, пък и да помня, не ровя

О, Майко моя, родино света! Защо тъй горко, тъй скробно плачеш? Гарване и ти, птицо проклета, над чий там гроб тъй грозно грачеш?

Човек е роден на този свят, за да обича и да бъде обичан. Какво е мястото на любовта в човешкото съществуване? Може ли любовта между мъжа и жената като ценност да осмисли изцяло живота на човека? Достатъчно ли му е споделената любов? Интимният, личният, индивидуалният живот изпълва ли цялото съществуване на личността?

„Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?“     Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тие две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш,