Поетичният цикъл „Зимни вече­ри", считан с основание от литера­турната критика за поема, е въз­действаща лирична творба, насите­на с много болка и съчувствие, със страдание и зов за човешка милост. Изградена основно върху лични възприятия и върху съпричастността на твореца,

Противопоставяйки образа на несправедливо устроения свят и този на света такъв, какъвто трябва да бъде – изпълнен със светлина, радост, щедрост и справедливост, поетът намира най-краткия път към съпричастието на читателя. Всяко нещо, поставено до своята противоположност, изглежда по-ярко и въздейства по-силно.

Поемата „Зимни вечери" е публикувана за пръв път в „Работнически вестник" през януари 1923 г. - само шест месеца преди смъртта на Смирненски. Тя е една от послед­ните му и най-зрели поетични творби, в коя­то темата за нещастието на хората от

В „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски се достига до обобщение за човешкото общество, в което съществува зло и именно то успява да подмами човека. В какво се изразява злото? Един млад и дързък човек е тръгнал да се изкачва по стълбата, воден от добри намерения, но по пътя си нагоре трябва да заплати съответната цена за изкачването. Трябва да се има предвид, че образът

Поетичният цикъл „Зимни вече­ри", считан с основание от литера­турната критика за поема, е въз­действаща лирична творба, насите­на с много болка и съчувствие, със страдание и зов за човешка милост. Изградена основно върху лични възприятия и

Христо Смирненски навлезе в нашата литература и остави трайна диря в нея с голямата човешка болка от социалната трагедия на онеправданите трудови хора. С дълбоко проникновение и изключителна поетична сила Смирненски разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма.

Христо Смирненски навлезе в нашата литература и остави трайна диря в нея с голямата човешка болка от социалната трагедия на онеправданите трудови хора. С дълбоко проникновение и изключителна поетична сила Смирненски разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма

Релацията “човек-град” е проблемно ядро в поезията на Смирненски. Двата образа имат двумерен идеен строеж. В социалните му елегии човекът е разкрит като жертва на несправедливата действителност, а градът – като вместилище на злото.

За разлика от творби като „Да бъде ден!“, „Ний“, „Пролетарий“, „Бунта на Везувий“, „Червените ескадрони“ и др., използващи митологични образи, стихотворения като „Цветарка“, „Стария музикант“, „Братчетата на Гаврош“ и др. са много по-близки до реалността. Докато първата група творби си служи основно с образите от Библията или от романа на Рафаеле

1. Смирненски е типичен: А) романтичен поет Б) реалистичен поет