Христо Смирненски – „Приказка за стълбата“ (Анализ)

Пословичен с импровизаторския си талант, Христо Смирненски оставя твърде обемно за краткия си живот творчество. Първите му публикации датират от 1915 г., а през 1923, ненавършил 25 години, умира от туберкулоза „млад и зелен", както с безпощадна самоирония пророкува във фейлетона си „Как ще си умра млад и зелен“. След дебюта през 1915 г. в хумористичния вестник „К’во да е“ младият

Христо Смирненски – „Братчетата на Гаврош“

В творчеството на Смирненски особено място заема големият град като символ на света и живота. Облян от блясъка на суетата, той носи страданието на бедността, грохотът и праха на делника. Бездушен и враждебен, едно голямо каменно чудовище, градът поглъща живителните сили на хората, превърнал се в свят на скръбта, разочарованието, краха на човешките надежди и илюзии.

Христо Смирненски – „Братчетата на Гаврош“ /анализ/

В стихотворението "Братчетата на Гаврош" звучат настойчивите реторични обръщения на лирическия Аз към града мащеха.Той е видян в най-мрачните и най-отблъскващите му превъплъщения. Отново се появява "скован от злоба","шумен и разблуден". Творбата е протест срещу социалната несправедливост и жестоките контрасти в обществото. Тук представата за града преповтаря символичната визия на този топос, в който владеят порокът и покварата.

Христо Смирненски - Мечти и сурова действителност (“Юноша”,”Пролет”)

Христо Смирненски е поет на тържественото звучене на стиха, на празничното усещане за взривна промяна на света. В стихотворението”Юноша”пътят от “Аз не зная” до “Аз ще знам” е търсене на

Христо Смирненски – „Цветарка“- Анализ

Стихотворението „Цветарка“ е една от малкото творби в стихосбирката „Да бъде ден“, което не е публикувано в пролетарския печат и в този смисъл не е непосредствено обвързано с основната тема на поета от онези години - мечтаното преобразуване на света.

Христо Смирненски – „Старият музикант“ – Анализ

Стихотворението е част от лирическият цикъл „Децата на града“; постоянен декор на сюжета е градът - алегория на отчуждението; чрез отделните стихотворения в цикъла - образите на детето, живота и смъртта; на преден план е изведена отделната човешка фигура,

Христо Смирненски - "Зимни вечери" (анализ)

Роден да бъде певец на „светлата радост”, Смирненски драматично съпреживява трагедиите на бедните жители от крайните софийски квартали и се превръща в изразител на човешкото страдание.

Христо Смирненски - поезия

1. Да бъде ден! 2. Ний 3. Огнен път 4. През бурята 5. Към висини 6. Пролетта на робите 7. Пролетарий 8. Първи май 9. Стария музикант 10. Братчетата на Гаврош 11. Ковачът 12. Цветарка 13. Улицата 14. Безименните души 15. Пролетно писмо 16. Уличната жена 17. Бурята в Берлин 18. Йохан 19. Карл Либкнехт 20. Глад 21. В Поволжието 22. Северно сияние 23. Три години 24. Червените ескадрони 25. Смъртта на Делеклюз 26. Бунта на Везувий 27. Гладиатор 28. Гневът на робите 29. Москва 30. Северния Спартак 31. Въглекопач 32. Утрешния ден 33. Веригите на мисълта 34. Вечния карнавал 35. Червения смях

Христо Смирненски - поет на справедливостта

Знанието ни за краткия и неспокоен живот на Христо Смирненски страда от недостатъчност. Млад, импулсивен и щедър, Смирненски гори над ръкописа, над стиха или епиграмата, над сатиричната гротеска, фейлетона или вестникарската статия само докато ги сътворява и разпръсква по вестници и списания.