1.Темата за любовта е една от вечните теми в литературата. Посочи основанията за това твърдение. ТОЗИ ВЪПРОС СЪДЪРЖА 2 ВЕРНИ ОТГОВОРА А) Само избрани хора имат потребност от любов. Б) Любовта няма въздействаща сила върху хората. В) Любовта променя напълно човека – прави го най-щастлив или най-нещастен. Г) Любовта е необходима и важна за всеки човек. 2. Посочи общото
1. ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ТЕМАТА ЗА ЛЮБОВТА В СТИХОТВОРЕНИЕТО „КОЛКО СИ ХУБАВА!“ Стихотворението „Колко си хубава!“ е включено в стихосбирката „Сантиментални посвещения“, съдържаща и други творби, посветени на реални личности от живота на поета. Самото то носи посвещението „На М. К.“, подсказващо, че събеседникът, към когото се обръща лирическият
ТЕСТ - 1 ЛИТЕРАТУРА – 6 клас, Хубава си, моя горо, 1. „Хубава си, моя горо“ е: – 1 т. а) разказ, б) стихотворение, в) легенда, г) приказка 2. Посочете две доказателства, че в художествения текст се преплитат обичта и тъгата. – 2 т.
Стихотворението „Хубава си, моя горо“ е написано през 1875 г. и е публикувано в сп. „Знание“. Когато го пише, Любен Каравелов е прекарал почти двайсет години в емиграция и основното чувство в произведението е тъга по родината. Затова го определяме като елегия. Стихотворението започва с обръщение – „Хубава си, моя горо, / миришеш на младост“.
Любен Каравелов (ок. 1834 - 1879) е писател и обществен деец от Българското възраждане - времето на освободителното движение на българите срещу Османската империя. Роден е в Копривщица, където получава началното си образование, а после е изпратен от баща си в Пловдив, за да учи в гръцка гимназия.
„Хубава си, моя горо" е стихотворение за омайващата красота на родното пространство, което е свещено за всеки българин, за всеки човек. Особено когато е далече от него и душата му копнее да се завърне. Обречен да изживее най-активните си години в чужди страни (Русия, Сърбия, Румъния), Каравелов непрестанно тъгува по отечеството.
1. Защо лирическият герой се обръща към гората? Обръщението към човек или неодушевен събеседник е често използван начин за писане на лирическите стихотворения. Така се придава по-голяма непосредственост и интимност на внушението. Най-добре разбираме разликата, ако представим образа на гората чрез „обективно“ описание – „гората е...“
Хубава си, моя горо, миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост: