1. Характеристика на есето по житейски проблем Есето представлява аргументативен текст, който се фокусира върху: Формулиране на теза по даден въпрос; Разглеждане на различни аспекти на проблема; Подкрепа на тезата чрез аргументи, базирани на личен опит, литературни творби, филми, театрални постановки и житейски наблюдения. 2. Планиране на есето върху житейски проблем в художествената литература Изясняване на конкретния житейски въпрос, който ще бъде анализиран; Доказване на тезата
Старобългарската творба „За буквите...” носи белезите на характерния за епохата стил на художествения и жанров синкретизъм. Тя е едновременно научно съчинение (трактат), художествена полемика, т.е. спор, реализиран със средствата на риториката, и апология - защита на научна теза или художествено твърдение с настойчивите и силно въздействащи внушения на публицистиката. Разнообразието от жанрови форми - трактат, полемика и апология - създава особената специфика на стиловия изказ и
Както вече знаем, интерпретативното съчинение, за разлика от есето, разработва проблеми, възникнали при анализа на друг текст – най-често художествен. Независимо от това какъв е проблемът – житейски, морален, граждански или естетически – задачата на пишещия е да разбере как този проблем е разработен в едно или няколко художествени произведения. С други думи, тук в центъра застава именно другият текст, текстът, който се подлага на интерпретация. Затова и този вид съчинения принадлежат не към
1. „Косачи” е разказ, написан от: а. Иван Вазов б. Елин Пелин в. Йордан Йовков г. Николай Хайтов 2. На кой от героите в разказа „Косачи” принадлежат думите: „ Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимавка на дядо поп?......Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?”: а. Лазо б. Стамо в. Благолаж г. на друг селянин 3. С кой израз бихте допълнили изречението „Пейзажът в разказите на Елин Пелин е реалистичен, но и ……..”
Творчеството на Сафо се цени още по нейно време. От събраните стихове в девет книги – любовна лирика, епиталамии (сватбени песни, изпълнявани по време на брачния ритуал), химни, вероятно и елегии, епиграми, ямби – е запазено твърде малко. Влиянието на лириката й се прехвърля отвъд пределите на Гърция – Сафо е модел за подражание на Катул и Хораций. В Палатинската антология е запазен лаконичен, но красноречив израз на почитта към поетесата: "Някои казват Музите са девет: колко
СЛОВЕСНОТО ИЗКУСТВО Произведенията на словесното изкуство съпровождат човека през целия му живот. Още в люлката детето чува приспивната песен на майка си, различни залъгалки, броилки, игри. По-късно само се научава да пее песни, да казва стихотворения, да разказва истории. А когато се научи да чете – то се среща с приказките, стихотворенията, песните, гледа представления... И в повечето случаи тези негови срещи с проявите на словесното изкуство не са предназначени за делнично общуване, а с
Първият ключ към разгадаване особеностите на всяка творба е нейното заглавие. Няма съмнение, че логическият акцент в „Преди да се родя и след това” пада върху две думи - „преди” и „след”. По своята смислова, а следователно и граматическа същност това са предлози, т. е. неизменяеми, непроменливи, устойчиви думи. По характеристиката си те се отнасят към показателя време. Като функция, предназначение и роля те служат за конкретизиране, по отношение на времето, на друга дума или думи в текста. В този случай тази дума е глаголът „да се родя”, който е разположен между двата предлога.
Вълшебните приказки въвеждат своите слушатели и читатели в света на красивото и невероятното, в който времето е неопределено. То съответства на всеки миг от раз-казването на приказката. Действието се развива обикновено в битовата среда на семейството. Героите на приказката са определени като членове на малкия домашен семеен кръг - майка, баща, синове, дъщери. С разгръщането на сюжета действието напуска битовата среда на семейството и дома, насочва се към нови земи и светове. Така слушателят или читателят