Иван Вазов – „Немили-недраги“. Македонски – олицетворение на патриотизма на българските хъшове.

Образът на Македонски – най-темпераментният герой в галерията от образи, които оживяват на страниците на повестта „Немили-недраги“, е изключително интересен. За разлика от Странджата, който въплъщава Вазовия идеал за българин, посветил се на делото за освобождението на отечеството, Македонски е подставен като противоречива личност със своите положителни и отрицателни страни, който може и да излъже, и да открадне, но не се плаши от трудностите и е готов да изпълни и най-опасната

Иван Вазов – „Немили-недраги“. Изгнаническата орис и съзнателният избор на Вазовите хъшове според II глава на повестта

Патриархът на българската литература Иван Вазов увековечава в своята повест „Немили-недраги“ светлите идеали на българските хъшове-изгнаници, посветили живота си на делото – освобождението на своя измъчен и изтерзан от петвековното робство народ. Свободата на родината всеки един от хъшовете, принудени да живеят в негостоприемната чужбина, е превърнал в свой личен дълг. Героизъм и мъченичество се сливат, изграждайки вътрешното художествено съдържание на авторовите внушения

II глава от „Немили-недраги “- повествователят пряко характеризира хъшовете

II глава от повестта „Немили-недраги“ представя събития, които са естествено продължение на събитията от I глава. В тях участват някои от вече познатите ни герои: най-напред вниманието е насочено към Странджата и към неговите действия, преди той да се пренесе в света на сънищата;  след това читателят проследява съня на младия Бръчков, у когото първата прекарана сред хъшовете вечер е оставила незаличими следи; по-нататък ставаме свидетели как на сутринта Македонски повежда Бръчков към

Иван Вазов – „Немили-недраги“. Мъченическата орис на българските хъшове. (първа и втора глава).

Иван Вазов живее и твори в две исторически важни за българската история епохи – края на чуждото робство и след Освобождението, когато България отхвърля оковите на поробителя и тръгва по самостоятелен път на развитие. Неслучайно го наричат „патриарх на българската литература“ – завещал ни е богато наследство от творби, в които са застъпени непреходни теми за достойния житейски избор, родолюбието, високата човешка нравственост. С плам и творческо вдъхновение писателят пресъздава във

Иван Вазов – „Немили – недраги“. Страдание и величие в живота на хъшовете.

Повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“ е посветена на българските хъшове, борещи се за освобождението на поробеното ни отечество. Писателят написва произведението след Освобождението, воден от желанието да възкреси в съзнанието на своите съвременници спомена за героите, които са обрекли живота си на родолюбивото дело и които заслужават не забрава, а благодарност и признателност. Сам участник в някои от описаните събития, той създава правдива картина на техния живот, изпълнен с

Иван Вазов – „Немили-недраги“. Големият свят на Вазовите хъшове. (I глава)

В първа глава на повестта „Немили-недраги“ Иван Вазов описва нерадостния живот на емигрантите хъшове, тяхното мизерно съществуване в чуждата страна. С чувство на симпатия авторът изобразява моралната им устойчивост в страданията. Въпреки трудностите, те мечтаят да видят отечеството си свободно, живеят със спомени за героични битки и подвизи в името на България. Това прави техния свят голям независимо от видимите белези на мизерията и нищета, в която живеят, от враждебността и

Речта на Странджата - израз на борческите въжделения на хъшовете

Речта на Странджата е един от най-силните моменти в повестта на Иван Вазов "Немили-недраги". Това прочувствено слово е акцент в творбата, защото принася за доуплътняване на колективния образ на хъшовете с нови черти - емоционалност, спонтанност, човечност, неустоим копнеж но свободата, който пулсира в най-съкровените помисли на прокудените народни синове. Индивидуалните модулации на хъшовското слово издават романтичната природа, овладяното достойнство и щедрата душевност на

„Немили-недраги“ (II глава) – Колективният портрет на хъшовете

След като е представил индивидуалните портрети на някои от героите си в I глава, във II глава Вазов използва „съня“ на хъшовете, за да им направи групов портрет, да синтезира смисъла на техния емигрантски живот в контекста на настоящето и в перспективите на бъдещето. Образите на хъшовете са въведени с три синекдохи: „тия хлътнали от бдения и невъздържание очи; тия недояли кореми, тия отслабнали и обелени от скитане крака“. Животът им е наречен „съществувание“. Двете понятия ясно се

I глава от „Немили-недраги“ - въведение в света на хъшовете

„Немили-недраги“ е повест, защото, макар в творбата да няма конкретен главен герой и единна сюжетна линия, отделните образи на героите и картините в нея създават представата за един цялостен свят, в чийто център е българският хъш. Представата за този славен герой от епохата на националноосвободителните борби се гради чрез впечатленията за отделните герои в повестта: Странджата, Македонски, Владиков, Хаджият, Попчето, Мравката и т.н. Действието обхваща

Иван Вазов – „Немили-недраги. Животът на хъшовете – избор и съдба в името на народното добро

Повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“ носи в себе си много от драматизма на последните десетилетия преди Освобождението, когато националноосвободителната борба достига своята връхна точка. Това е време на безумна смелост за едни и на отблъскващо малодушие за други, на смут и несигурност, на страдание и болка. Повестта разкрива емоционално и реалистично живота на българските емигранти в Румъния, техните мъки, радости, грижи и проблеми. Героите, които са обект на авторовото