В своята статия „Петрушан“ Христо Ботев пише: „Дойде пролетта и лятото на 1868 година и на хиляди юнаци закипя кръвта, хиляди бяха готови да идат да измрат за свободата...“ Самият поет е сред тях и естествено е почувствал „онзи революционен възторг и ония трогателни надежди",

1. Посочете грешното твърдение. A) Алеко Константинов произхожда от заможно семейство и получава много добро образование. Б) Пенчо Славейков и Яворов са съмишленици по отношение на развитието на българската поезия. В) Елин Пелин знае много добре колко усилна е жътвата за селяните, защото е израснал в Добруджа.

1. Посочете ВЯРНОТО твърдение. В Одеса Алеко Констатинов завършва: А) право Б) философия В) руска филология Г) балканистика 2. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение. На изложението в Чикаго г-н Айвазиян е представен като: A) непочтен търговец Б) използвач B) любознателен интелигент

1. Заглавието „Бай Ганьо пътува“ НЕ е свързано със: A) основния конфликт Б) темата на текста B) героя Г) мотива за пътя 2. Кой художествен текст е от Йордан Йовков? A) „Неразделни“ Б) „По жътва“ B) „По жицата“ Г) „Заточеници“

1. Заглавието „По жътва“ е свързано със: A) времето на случката Б) посланието на творбата B) героите Г) основния конфликт 2. Кой художествен текст е от Елин Пелин?   A) „Бай Ганьо пътува“ Б) „По жътва“ B) „По жицата“ Г) „Заточеници“

"Пътешествията на Гъливер", Конфликтът като сблъсък на ценности Срещата с новото и непознатото сама по себе си е конфликтна ситуация, за справянето с която се изискват нови умения, различни от грубата сила или упованието в Бога. На първо място е способността за общуване - как да се разбереш с онзи, чийто език не знаеш.

Пътеписът „До Чикаго и назад" е създаден по повод на едно пътуване - до Америка, и разкрива впечатленията на Алеко Константинов от видяното в далечната страна. Но пътуването е не само повод и обект на повествование. В Алековата творба то присъства и като ценност, като възможност за запознаването с непознати земи и хора, с други измерения на човешкия живот.

Едно от най-големите постижения на съвременната българска литература - "Крадецът на праскови" е най-известната творба на Емилиян Станев в България и чужбина. Писана в следвоенните години на страдание и смърт, тя разказва за събития от Първата и Втората световна война.

В своята статия „Петрушан" Христо Ботев пише: „Дойде пролетта и лятото на 1868 година и на хиляди юнаци закипя кръвта, хиляди бяха готови да идат да измрат за свободата..." Самият поет е сред тях и естествено е почувствал „онзи революционен възторг и ония трогателни надежди", които въодушевяват тогава нашата емиграция.

Изобразените в романа ситуации са двойствени - те пораждат едновременно смях и състрадание към героя; отделните проявления на действителността се коментират поне от два гласа - на Дон Кихот и на Санчо Панса. Самата схема на книгата - човек от настоящето се стреми да осъществи идеалите на „златното минало“, но се проваля заради промените в реалността