Когато говори за „До моето първо либе“, критикът Боян Пенев отбелязва, че за Ботев смъртта е най-красив образ, най-светла мечта, в която се сливат всичките му устреми и воля за вечна младост и красота. Възможна ли е такава ситуация, в която смъртта да е по-важна от живота? И не е ли това израз на някаква лудост, на някаква мания? Достатъчно е обаче да си припомним смъртта на Христос, залегнала като основополагаща ценност на нашата цивилизация, за да установим, че има моменти от човешкото