В своята статия „Петрушан" Христо Ботев пише: „Дойде пролетта и лятото на 1868 година и на хиляди юнаци закипя кръвта, хиляди бяха готови да идат да измрат за свободата..." Самият поет е сред тях и естествено е почувствал „онзи революционен възторг и ония трогателни надежди", които въодушевяват тогава нашата емиграция.
Изобразените в романа ситуации са двойствени - те пораждат едновременно смях и състрадание към героя; отделните проявления на действителността се коментират поне от два гласа - на Дон Кихот и на Санчо Панса. Самата схема на книгата - човек от настоящето се стреми да осъществи идеалите на „златното минало“, но се проваля заради промените в реалността
Изобразените в романа ситуации са двойствени - те пораждат едновременно смях и състрадание към героя; отделните проявления на действителността се коментират поне от два гласа - на Дон Кихот и на Санчо Панса. Самата схема на книгата - човек от настоящето се стреми да осъществи идеалите на „златното минало“, но се проваля заради промените в реалността
Байрон не разглежда войната по обичайния начин - като сблъсък между „нашите“ и „враговете“. В този конфликт „лошите" са не представителите на другите народи, а онези, които водят войни за задоволяване на егоистичните си интереси.
Според спомените на съвременници на Елин Пелин той се е обиждал, когато са го наричали „селски писател“. В същото време неведнъж е споделял убеждението си, че всичко постигнато в творчеството си, дължи на българското село. Това е парадокс само на пръв поглед. Действително художественият свят на Елин Пелин издава едно изключително добро и многостранно познаване на българското село
Както във всяка конкретна творба на Светослав Минков, така и в разказа „Дамата с рентгеновите очи” първоначалната идея идва от необикновена случка. Желанието на автора е да преодолее всяка „неяснота” чрез достигане до „светлина”, както неведнъж споделя. А това е възможно да стане посредством избора на композиция, която представя персонажите чрез колаж от отделни фрагменти, повтарящи се циклично. Неслучайно акцентът е поставен върху създаването на „готов модел” за поведение чрез подмяната на доминиращите „ценности”, изразени посредством взаимоотношенията между героите без лица.
Ренесансът (фр. renaissance – възраждане) е културно-историческа епоха, която обхваща времето от 30-те години на XIV в. до 30-те години на XVII в. Възниква най-напред в Италия поради бързото развитие на търговията и градския живот. През този период е възкресен античният идеал за единството
Въпреки че Йовков безспорно осмисля войната като човешка трагедия в разказите си, не може да бъде отречена и многостранността на нейната интерпретация. Темата е свързана в чувствителността към красивото.
Когато се говори за проблемите, свързани с миналото и паметта, най-често мислим за конфликта между паметта и забравата. С този проблем се срещнахме, разглеждайки одата „Паисий“ от Иван Вазов. В „История“ обаче имаме друг конфликт. Памет формално има – пожълтели страници, тежки клишета, натрупани през вековете грамадни томове. Тази памет обаче е дистанцирана, хладна, от нея
Откриват се две основни противоречия, около които се изгражда идейното внушение на книгата. От една страна е противоречието между безсмисления, подчинен само на природните закони и случайността живот, наречен от автора „въшкав“, и осмисления живот, складираните и подредени трохи на който си заслужава да бъдат пренесени отвъд. Второто противоречие е между представата