Законът за запазване на енергията, на който се основава първият принцип на термодинамиката, не разрешава да получим повече енергия от тази, която сме внесли в системата, ако самата система не намалява енергията си. Той обаче не забранява преобразуването на енергия от един вид в друг. 

Героичното е проблемен център на Вазовото творчество. Синтез на авторовата естетическа концепция за подвига и на художествения модел за неговото лирическо представяне е цикълът “Епопея на забравените”.

Цикълът „Зимни вечери” на Христо Смирненски разкрива страданието на хо­рата в покрайнините на големия град. В те­зи предградия властват отчаянието, мъка­та, бедността и мизерията. Изгубени са ра­достните емоции в живота. Стра­данието е всеобщо.

Поетичният цикъл „Зимни вече­ри", считан с основание от литера­турната критика за поема, е въз­действаща лирична творба, насите­на с много болка и съчувствие, със страдание и зов за човешка милост. Изградена основно върху лични възприятия и

Троянският митологичен цикъл, заедно с Тиванския, и цикъла за Херакъл, е най-известният художествен избор на древни епически сюжети от античната епоха. Изграден е от различни митове, доказващи историческото присъствие на Троянската война в песенните послания на епически текстове от този период.

Докато митът за Прометей има задачата да постави някои основни въпроси за произхода на света, боговете и хората, а митът за Едип иска да покаже какви са правилата, които хората трябва да спазват, за да живеят в хармония с божествения ред, митовете, разказващи за Троянската война

Героичното е проблемен център на Вазовото творчество. Синтез на авторовата естетическа концепция за подвига и на худежествения модел за неговото лирическо представяне е цикълът “Епопея на забравените”. Възвеличаването на възрожденската епоха преследва няколко идеологически задачи. В един план Вазов описва славния образ на миналото, за да го превърне във вечен извор на национално самочувствие; в друг

Безспорен връх във фейлетонното творчество на Алеко са четирите творби, обединени от заглавието “Разни хора, разни идеали”. Цикълът е писан в последната година (1897) от краткия живот на Щастливеца и определено показва зрялост в боравенето с фейлетонната поетика.