1. Местоимението е: а) част на речта, с която се назовават предмети, лица, явления, абстрактни понятия; б) част на речта, с която се заместват имена или техни признаци; в) част на речта, която означава качество или свойство, неотделими от самия предмет.

Прочетете изречението и изпълнете задачи 1. - 5. В клоните на тая чудна върба открай време имаше дванадесет щъркелови гнезда и всяка пролет в тях идваха и мътеха дванадесет чифта щъркели – най-многолюдната жива стока на нане Стоичко. (Елин Пелин)

Терминът синтаксис е от гръцки произход и означава свързване. Синтаксисът разглежда свързването на думите в словосъчетания и на думите и словосъчетанията в изречение. В лингвистиката има различни дефиниции на изречението: психологическа, логическа, функционална, структурна. Основните признаци на изречението са:    - граматическа оформеност;    - интонационна оформеност;    - смислова оформеност.

Изменяеми части на речта. Видео урок, предназначен за учениците от 5 клас.

Части на речта: 1. Съществително име - назовава предмет (майка, бор, куче, къщи, височина, летене) 2. Прилагателно име - означава признак на предмет (хубав, богат, умен, дървен, стъклен) 3. Местоимение - замества име или именно словосъчетание (аз, ти, мой, твой, този, онзи) 4. Числително име - назовава число, брой или поредност (три, четири, първи, втори)

Частите на речта са класове от думи, които са обособени въз основа на поне три показателя. Първият е собственото им значение. Например съществителните имена се свързват най-общо с обозначаване на предметност, прилагателните – със свойства, числителните

Думите се делят на групи, наречени части на речта, обединени от най-общото в лексикалното си значение, от общи морфологични категории, синтактични функции и словообразувателни типове.