Трактатът на Черноризец Храбър “За буквите” може да бъде наречен “жанрово синкретична творба”. Доколкото носи черти на полемиката, той се вписва в образеца на художествената литература. Доколкото има характер на апология, може да се отнесе към публицистиката. Доколкото е трактат с определена научна стойност (филологическа и историческа), би могъл да се разгледа като научно изложение.

Име на писател Черноризец Храбър досега не е открито в друго старобългарско съчинение. Очевидно е, че е псевдоним - измислено име, несъответстващо на истинското. Черноризец Храбър значи „храбър монах”. И според нормите на богословието означава, че е победил дявола и злото - храброст, която може да се признае на малцина.

Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.  Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ

Черноризец Храбър е старобългарски писател от края на IX или началото на X век, чиято самоличност и до днес предизвиква спорове сред учените. Една от най-популярните хипотези, макар и недоказана, го идентифицира с младия княз Симеон.

„За буквите“ е едно от произведенията в старобългарската литература, авторът на което е известен – Черноризец Храбър. Известно обаче е само името, за личността не се знае нищо. Поради това около името има множество легенди като тази, че под него се крие самият цар Симеон Велики.

Смята се, че това съчинение е написано в последното десетилетие на IX век. По това време начело на българската държава застава цар Симеон. При него приетото наскоро християнство се укрепва и институционализира, утвърждават се славянската азбука и новият богослужебен език.