Пътуването на Алеко Константинов до Америка е сбъдване на детската му мечта и се осъществява през 1893 г. по време на Световното изложение в Чикаго. Срещата с Новия свят поражда противоречиви впечатления и размисли у него като гражданин, демократ, природолюбител и духовно богата личност.
Разочарован от следосвобожденската действителност в България, привлечен от мита за американската демокрация, воден от жаждата да опознае нови светове и да общува с културата на други народи, в навечерието на XX век (1894 г.) Алеко Константинов потегля за Америка.
Алеко Константинов е олицетворение а човека, принадлежащ към малък народ и живеещ в малка страна, който изпитва огромен интерес към света и притежава непреодолимо желание да го опознае. Писателят има щастието да осъществи една своя голяма мечта - да посети Америка. Плод на впечатленията от това пътуване е пътеписът му „До Чикаго и назад".
В анкетата, която проф. Иван Шишманов провежда с Алеко Константинов през 1895 г., на въпроса: „Кой е най-хубавият момент в живота Ви?", Щастливеца отговаря : „ Пътуването ми в Америка и когато ми хрумна идеята за Бай Ганю", а на въпроса:„Коя е любимата Ви миризма?", отговорът е: „Миризмата на параходите и железниците.
1. Коя от следните особености не е характерна за жанра на пътеписа: а) описание на видяното б) сюжет, чрез който се разкриват характерите на героите в) разсъждения и оценки за видяното г) изразяване на емоции, породени от видяното
С пътеписа си „До Чикаго и назад" Алеко Константинов дава нова насока в развитието на този жанр в българската литература, представяйки основните ценности на човека и света, в който живее. В пътеписа са съпоставени традиционните ценности с тези на непознатия все още свят, видян по време на пътешествието до Америка.
Писателят обръща поглед към себе си, за да сподели бурята от чувства, като успоредно с това в Атлантическия океан също бушува буря. Не само пътникът участва в своеобразната схватка с океана, но и самият кораб, който пъшка и се мята
Според писателя Антон Страшимиров "До Чикаго и назад" с един от "упойно увлекателните. бисери на Алековото перо" С него авторът утвърждава самобитното си дарование, способността си да открива и красивото, и неприемливото в действителността. Тези "леки хвъркати бележки", както
Алеко Константинов създава своята забележителна творба „До Чикаго и назад“, след като през 1893 г. посещава световното изложение в Чикаго. Подтикнат от близки приятели и от други сънародници да разкаже за пътуването си, Алеко пише своите пътни бележки, които остават в българската литература
„Чудо на природата!” – така Алеко Константинов изразява своето очарование от гледката на Ниагарския водопад. Описанието на Ниагара е най-поетичната част от неговия пътепис „До Чикаго и назад”. Възхищение, възторг, благоговение изпитва Алеко, когато се изправя пред неповторимостта на водопада. Срещата с него е осъществената му детска мечта. Природата обогатява човешката душа и