Тест №21 по БЕЛ - членуване

1. В кое от изреченията няма грешка при членуването? а/ Българският език се приема за неразривна част от историята на българския народ. б/ В оранта тракториста намира и радост от труда. в/ На пътя полицая бе спрян от жена. г/ Човекът го нямаше вкъщи.

Правила за членуване на имената и местоименията

1. Когато са подлог в изречението, имената в мъжки род, единствено число, се членуват с пълен определителен член, а когато са второстепенна част на изречението, се членуват с кратък определителен член -а или -я, който се произнася съкратено (-ъ или -йъ, ьъ). 2. След предлог имената в мъжки род, единствено число, се членуват с кратък определителен член!

Членуване на съществителните имена в българския език

Категорията определеност е характерна граматическа категория на съществителните имена в българския език. Тази категория се изразява чрез морфема, наречена определителен член, който се поставя след съществителното име и се пише слято с него.

Членуване на съществителни, прилагателни имена и местоимения

Пълният член за мъжки род, единствено число -ът, -ят се използва в следните случаи:  а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от мъжки род, единствено число: примери: Потребителят проверява поста си за грешки преди да го публикува.

Членуване на съществителни и прилагателни имена и местоимения

1. Пълният член за м. р. ед. ч. -ът, -ят се използва в следните случаи: а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от м. р. ед. ч.: Очевидно разказът се отнасяше до боевете и приключенията на въстаниците... (Ив. Вазов) Синджирът глухо издрънка в тишината. (Ив. Вазов) Нашите славни битки в отечество България ги помни народът... (Ив. Вазов)