I. ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА 1. Прочетете откъса от академичното слово „За буквите и достойнството“, произнесено на 24 май 2016 г. в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ от проф. дфн Анна-Мария Тотоманова. Без политическата мъдрост и прозорливост на първите ни християнски владетели Борис и Симеон обаче Кириловият превод на Евангелието

Цикълът от десет повествователни откъса „Старопланински легенди” въвежда читателя в романтичния свят на Йовковото творчество. Това е художествена вселена, изпълнена с опоетизирана нравственост и високи естетически представи за красота. Битийното присъствие на естетическата категория красота е мяра за доброто и злото в духовната същност на Йовковите герои.

Човекът и природата се намират в едно неразривно единство, тъй като по начало човекът е продукт на природата. Заедно с това, в хода на цялото обществено развитие, човек, преобразувайки природата, усъвършенства и самия себе си. Степента на това усъвършенстване е толкова по-голяма, колкото повече човек създава своя „очовечена природа“

Стихотворението на Валери Петров „Японският филм" проблематизира текста по посока на необходимостта да се изследва духовната култура на зрителската публика. Отношението творец - публика е интерпретирано като важен аспект на отчуждението във времето на девалвиращите ценности. Неслучайно отначало докрай се дистанцират и отблъскват лично-местоименните форми „вий" („вас") и „мен" и неконкретизираното „ние":  И вий скучаете край мен./А вий се смеете във мрака /на глупостта, че сте дошли.

“Железният светилник” е първата книга от тетралогията на Димитър Талев, посветена на живота и борбите на българите от Македония за просвета, църковна и  национална свобода. Героите от романа сами осъзнават истината, ре родовото е част от общобългарското, което обединява всички, изповядващи една вяра, говорещи един език и имащи една култура.

“Железният светилник” е първата книга от тетралогията на Димитър Талев, посветена на живота и борбите на българите от Македония за просвета, църковна и  национална свобода. Героите от романа сами осъзнават истината, ре родовото е част от общобългарското, което обединява всички, изповядващи една вяра, говорещи един език и имащи една култура. Писателят се обръща към миналото, защото според него историята, спомените са незаменими източници на вълнения, на естетически изживявания. От друга страна, в интереса си към Македония писателят е ръководен от непреодолима носталгия.

Вапцаровата поезия е един широко отво­рен диалог със света на човека и човешкото в него. Откриването на хуманното зърно във вътрешния свят на лирическия герой е първопричината за поява на диалогичност при изява на поетичното действие.

„Човекът във новото време” трябва да бъде разбран, преди да бъде осъден. И чрез разбирането да бъде спасен! Вапцаров се заема с нелеката задача да оправдае човека, „стъпил в погрешност на гнило", и да открие кой е виновен - човекът, роден, за да върви и търси своя път, или животът, който често го изправя на кръстопътя

Времето, в което живее и твори Никола Вапцаров, предлага не малко примери на антихуманност и социална несправедливост. Това е периодът между двете световни войни. Социалните условия поста¬вят на изпитание личността, която постепенно започва да възприема действителността като затвор, в който

Със стихотворението „Песен за човека" Никола Вапцаров завършва поетичния цикъл „Песни за човека" от първата си и оста­нала единствена издадена му приживе сти­хосбирка „Моторни песни". В „Песен за чо­века" поетът проследява пътя, който извървява един престъпник и убиец, един тежко прегрешил човек, като се стреми да разбере защо лирическият герой е извършил злодеянието