След смъртта си един воденичар оставил на тримата си сина всичко на всичко: една воденица, едно магаре и един котарак. Подялбата направили бързо. Не викали нито нотариус, нито съдия, защото и без това скоро щели да изядат бедната бащиния. Най-големият получил воденицата, вторият

Когато натежи като капак небето     върху духа, съзнал печал и нищета,     и хоризонта цял обгърне, при което     ни праща черен ден, по-тъжен от нощта;

Френският символизъм е немислим без поезията на Шарл Бодлер. В историята на западноевропейската литература той е първият представител на модернизма - художествено направление, намерило отражение в различни жанрови форми на изкуството, но постигнало своя висок естетически връх в творчеството на Бодлер.

Шарл Перо е един от най-сладкодумните френски разказвачи. Макар че е адвокат по професия, той става известен с вълшебните си приказки. Едва ли има по света човек, който не е чувал за Червената шапчица или за Пепеляшка, Някои изследователи твърдят, че неговото творчество слага началото на литературата за деца.

Шарл Бодлер е роден през 1821 г. в Париж в семейството на висш държавен чиновник. Баща му умира през 1827 и майка му се жени повторно за офицер, работил по-късно като посланик в различни страни. Бодлер получава образованието си в Лион(1831-1836) и Париж (1836-1839).

Шарл Бодлер е роден на 9 април 1821 година в Париж. Баща му произхожда от селско семейство, но при Наполеон се издига до сенатор. Той пръв събужда у малкия Шарл любов към изкуството, водейки го по музеи и концерти. Но когато Бодлер е на 6 години, баща му умира.

При първи прочит стихотворението „Сплин“ оставя мрачно впечатление, внушаващо идеята за смъртта. Неговото заглавие дава име на подобни емоционални състояния. С други думи, авторът не представя герой, място или събитие, както това се прави в по-традиционните литературни произведения

Шарл Бодлер (1821 – 1867) е един от най-значимите представители на френския символизъм, макар и хронологически да твори малко по-рано от същинските му представители – Верлен, Рембо и Маларме.

Движейки се в средите не само на литератори, но и на художници поетът вероятно повече от всички значителни френски писатели от XIX век е бил и предмет на изображение, още повече като се има предвид, че е имал твърде впечатляваща физиономия. Рисували са го някои от най-големите художници на епохата – портрети с маслени бои или графични изображения.