Стихотворението "Заточеници" от Пейо Яворов се появява през 1901 г. в литературното списание "Мисъл". Историческият факт свидетелства за изпращането на четиридесет български бунтовници на заточение в Подрумкале - крепост в Мала Азия, арестувани заради атентата в Солун срещу Отоманската  банка.

Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Водещо в нея е чувството за личностна, социална, национална и универсална обреченост. То се обуславя от духовната конструкция на Яворовия лирически човек – хомодуплекс, трагически раздвоен между два противоположни, но равностойни духовни импулса – прометеевския устрем към съзидание и сизифовското чувство за безмислие на социалния копнеж.

Безспорно Пейо Яворов притежава впечатляваща поетическа дарба. Яворовата лирика съдържа оригинално изградени образи, белязани с трагичната философия на поета за света. Яворов внася в българката поезия предимно темата за трагизма.

Подвигът и героизмът на група млади македонски патриоти, прогонени от родния край са повод за създаването на стихотворението „Заточеници”. В елегията е въплътена обичта на Яворовите страдащи герои към свещените български предели.

Яворов с една ярко надарена личност, откроила се на едно от първите места в българската литература и особено в поезията. Титанично могъщ и задушевен лирик, той следва поетичната традиция на гениалния Христо Ботев. Твърдо сложна и противоречива личност

Страданието е основна психологическа и идейно-духовна характеристика на цялото творчество на Пейо К. Яворов. Народ, родина, личност, настояще, бъдеще, любов, красота, мечти, спомени, копнежи - всички образи и мотиви в Яворовата поезия са обгърнати от емоционалната атмосфера на страданието.

1. Посочете чувството, което НЕ е характерно за Яворовата поезия.  А) напрегнатост в отношението към живота Б) усещане за самота в тълпата

Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика. Първите творби на поета безспорно разкриват социалната и обективна визия, но същевременно проблематизират реализма и субективизират външния свят.

Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна,     с наведена глава —     при мене, тук, в самотност неприветна.     Надире не поглеждай с тъмните слова     на уплах и тревога —     аз всичко знам…     Но знай и ти: умряха там     и дявола, и бога.

Яворов създава поетичен свят, който носи печата на едно-изключително силно страдание. В стиховете си поетът отразява своята същност, раздирана от съмнения, люшкащи се между различни крайности и противоположности. Духовната нагласа на автора и житейската му съдба раждат драматични сблъсъци, които са в основата на неговите терзания.