План за есе върху трагедията на Софокъл „Антигона“. Божествените и човешките закони

I. ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА 1. Припомнете си: Какво представляват митовете; защо човекът ги създава? Какви са различията и сходствата между човека и бога в олимпийския период на древноелинската митология? Помислете защо боговете са безсмъртни. Обвържете разсъжденията си с отношението на човека към смъртта и със стремежа на човека към сигурност и защитеност.

ТЕСТ. Софокъл, „Антигона“. Литература – 8 клас (Вариант 1)

1. Коя от трагедиите НЕ е на Софокъл? А) „Прикованият Прометей“ Б) „Антигона“ В) „Електра“ Г) „Аякс“ 2. Според Аристотел трагедията „Едип цар“ е... А) трагедия на войната Б) образцова трагедия В) незавършена трагедия Г) позорна трагедия 3. Посочи промяната, направена от Софокъл в театралната практика. А) забавяне на напрежението на действието Б) намаляване на обема на хоровите партии

Софокъл – „Антигона“. Трагедията на силните личности в драмата.

Драмата „Антигона“ е любимата творба на нейния автор — Софокъл. Със своята идеална композиция и с поставените в нея проблеми тя дава основание на древните елини да я нарекат „Царица на трагедиите“. Всъщност те са имали пълно право, след като и днес тя звучи актуално. Творбата е изградена около конфликта между смелата девойка Антигона, защитаваща Божиите измерения

Софокъл – „Антигона“. Обич и отговорност в трагедията.

Човешкият живот е поредица от отговорности. Обичта също е вид отговорност, но от самия човек зависи как и доколко ще бъде изпълнен дългът му към другия. С този общочовешки проблем се сблъскваме в трагедията „Антигона“ — хронологически първата „образцова“ трагедия сред творбите на Софокъл. Когато големият трагик започва да пише „Антигона“, сюжетът й вече е използван от Есхил

Софокъл – „Антигона“. Антигона и Исмена между обичта и отчуждението.

Вторият след Есхил знаменит древногръцки драматург — Софокъл (496 – 406 г. пр. Хр.), оставя след себе си 123 трагедии и сатировски драми, от които обаче само седем достигат до наши дни. За щастие, сред тях е не само „Едип цар“, обявена от Аристотел за „образец на трагедия“, но и още един шедьовър от т. нар. Тивански цикъл – бурно акламираната от мига на появяването си трагедия

Софокъл – „Антигона“ (анализ)

1. Сюжетът и хуманитарните търсения на времето   На кои въпроси иска да отговори разказаната история? Кои характеристики на сюжета са изведени на преден план? Какви са въпросите, на които трагедията се стреми да отговори?  Въпреки че пиесата носи името на Антигона,

Софокъл – „Антигона“

АВТОРЪТ За биографията на Софокъл, както при повечето автори от старогръцката литература, се знае малко. Роден е около 496 г. пр.Хр. в Колон, малко селище край Атина. Произхожда от заможно семейство и според обичая е обучаван по поезия, музика, танци и гимнастика – дисциплините, които са се смятали като основа за добро образование, което можело да осигури водеща позиция в различни сфери на обществения живот.

Героите в „Антигона“

ПЕРСОНАЖНА СИСТЕМА Когато говорим за персонажна система, ние имаме предвид не само отделните персонажи в дадена творба, но и отношенията, в които влизат помежду си, връзките между тях. Именно в тези отношения се открояват характерните черти на героите и посланията на творбата. В персонажната система на трагедията „Антигона“ централно място заемат Антигона и Креон

Софокъл. „Антигона“ - развитие на драматургичното действие

ЛИЧНОСТТА НА СОФОКЪЛ Софокъл (496 – 406 г. пр.Хр.) е роден в Колон, край Атина. Получава традиционно образование – учи музика и гимнастика. През 468 г. е първото му участие в театрално състезание, в което той става и победител. Софокъл е близък с атинския политик Перикъл, но е настроен традиционно и се отнася резервирано към новостите в полисния живот.