Петко Рачев Славейков е първият многостранно изявен представител на българската възрожденска литература, който със своя самороден талант, горещо родолюбив и енциклопедични интереси допринася извънредно много за нейното утвърждаване и развитие. Той откликва успешно и адекватно на повелите на своето време не само с дейността си на учител, книжовник и борец за църковна

През 1873 г. в списание „Читалище“ Петко Славейков публикува поемата си „Изворът на Белоногата“ — произведение, което разкрива обичта и преклонението на твореца пред силата на духа, благородството и нравствената извисеност на народа. Старинното предание за срещата при чешмата на Белоногата пренася през вековете с приказно-фантастичния си сюжет изконни черти от българската

Поемата „Изворът на Белоногата“ е публикувана за пръв път не в книга, а в периодичния печат. През 1873 г. творбата е отпечатана на страниците на списание „Читалище“, чийто редактор по това време е самият Славейков.

Поезията на Петко Славейков е изключително разнообразна по своя характер. Започнал като автор на любовни песни и сатири, той по-късно твори в духа на народната песен, създава гражданска лирика, сатири, епиграми, поезия за деца и т.н. Погледнати чисто литературно, стиховете на Славейков