Минало, настояще и бъдеще в „История славянобългарска“

Има творци, чиито имена се свързват с популярен литературен герой, създаден от тях, други — с определено естетическо направление, а трети — с цяла епоха. Паисий Хилендарски принадлежи към последните, защото няма българин, който да не свързва личността му със зората на националното ни Възраждане. С написването само на една книга монахът успява така да размести историческите пластове, че българският народ отново да познае своята идентичност и да пожелае да върне отнетата му свобода. С

Паисий Хилендарски – „История славянобългарска“ (Анализ)

Основните извори, които Паисий Хилендарски ползва за съставянето на произведението, са „Царството на древните славяни“ на Мавро Орбини (1601) и „Анали църковни и граждански“ на Цезар Бароний (1607). Към тях прибавя и още много други съчинения. „Аз видях – отбелязва авторът в „Послесловието“ – по много книги и истории написани много сведения за българите.“ Прави впечатление подборът на изобразените събития и на споменатите историческите фигури. С особена страст и вдъхновение Паисий

Паисий Хилендарски — „История славянобългарска“. Възкресяването на българската духовност.

„История славянобългарска“ неслучайно се смята за началото на българската възрожденска литература. Малка по обем, но уникална по своето значение, творбата на Паисий Хилендарски въплъщава идеята на своя създател да възкреси чрез нея духа на българския народ, неговото самочувствие и достойнство. За да реализира своя творчески замисъл, хилендарският монах събира дълго и старателно материалите за българската история, разпилени в различни източници. С болка и огорчение установява, че тази история

Паисий Хилендарски – „История славянобългарска“. Подбор и особености при изложението на историческите събития.

„История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски е явление на полето на обществената мисъл на Балканите през XVIII век, което се оказва преломно и основополагащо за хода на започналото вече духовно и политическо съзряване на българския народ. В тази малка книга се преплитат големите идеи на буржоазната епоха за еманципация на личността и на нацията, най-насъщните потребности на българското обществено развитие, зараждането на националното чувство и все още загатнатите, но

„История славянобългарска“ и идеите на Европейското просвещение

В послесловието на „История славянобългарска“ Паисий съобщава кои са били мотивите му да се захване с издирване на „забравените и погребани“ източници за историята на българския народ: Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе. В това изречение откриваме няколко проблема: Най-напред Паисий поставя въпроса за самоопределянето на човека. В средновековния свят то се е