Христо Ботев – „На прощаване“ – Образът на бунтовника в поемата („...кат ме си, майко, родила със сърце мъжко, юнашко...“)

Съдбата на лирическия герой – бунтовника в поемата „На прощаване“, е неотделима от личността на самия Ботев, затова поемата звучи като дълбоко преживяна и изстрадана изповед. Със своята искреност и многопосочност на чувствата и мислите тя е близка на мнозина, които избират същия път. Бунтовникът – това е събирателният образ на бореца за национално

Христо Ботев – „На прощаване“ – Прощаването на бунтовника с майката в навечерието на боя

„На прощаване“, заглавието на една от най-популярните Ботеви творби, фиксира може би най-преломния момент в живота на героя-бунтовник: „Аз вече пушка нарамих.“ Предлогът „на“ тук е употребен за обозначаване на време, подобно на познатата конструкция „на тръгване“

„На прощаване“ – Мотивите за житейския избор на бунтовника (план-насоки за съчинение разсъждение)

Увод: Характеристика на съдбовното време, в което поетът живее: драматична робска действителност, която поставя пред истинските българи въпроса за правилния житейски избор - участие и готовност за саможертва в борбата за свободата на отечеството.

„На прощаване“ – Обичта на героя към родния свят и неговите ценности

В своята статия „Петрушан“ Христо Ботев пише: „Дойде пролетта и лятото на 1868 година и на хиляди юнаци закипя кръвта, хиляди бяха готови да идат да измрат за свободата...“ Самият поет е сред тях и естествено е почувствал „онзи революционен възторг и ония трогателни надежди",