Конфликтът в одата има две измерения – външно и вътрешно. Външният конфликт е в борбата с гърците и тяхното желание да претопят българите, за да изсмучат кръвта им, подсилвайки по този начин националното си тяло. Това е стар конфликт между съседни общности. Но докато при сблъсъка на етносите опасността идва от похищаването на кръвта и живота чрез отвличане на жените
Както при всяка легенда, образът на света, който одата създава, е дълбоко символичен. Най-важният символ в него е светлината. Спомняме си от изученото в 8. клас, че светлината е израз на божественото начало – самият Христос е оприличен на нея. А нейното предназначение е да победи тъмнината, израз на преизподнята, на дяволското и в крайна сметка – на смъртта. Оттук и вторият
Смисълът и идеологията на поезията на Иван Вазов добиват своя върховен израз в цикъла от оди „Епопея на забравените“. Два са мотивите, подтикнали народния поет да напише това свое произведение: единият — за да възвеличае подвига на българите и тяхното славно, светло, свято и не толкова далечно минало, а другият — за да даде израз на болката от мрака, в който се намират повечето
1. Къде вярно са посочени мястото на творбата в цикъла „Епопея на забравените“, конкретният повод за написването на „Паисий“ и стихосбирката, в която текстът е публикуван за пръв път? A) първо място, по повод на 120-годишнината от рождението на Паисий, в стихосбирката „Гусла“ Б) шесто място, по повод на 120-годишнината от завършването на „История славянобългарска“, в стихосбирката
1. Какъв е историческият и културен контекст, в който е създаден цикълът „Епопея на забравените“? A) Творбите се появяват в предосвобожденското време и отразяват надеждите и идеалите на обикновения човек от периода. Б) Цикълът се появява в условията на политическа диктатура в средата на 20. век и й противопоставя свободния дух на борците за независимост. B) Стихотворенията
1. В „Епопея на забравените“ Вазов осмисля връзката: A) земя – народ – история Б) духовен водач – народ – история B) народ – история – слово Г) земя – народ – език 2. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение. „Епопея на забравените“: A) е цикъл от 10 стихотворения, възпяващи миговете на слава и героите на Възрожденската епоха в България Б) се появява като реакция на разочарованието на Иван Вазов
Сюжетът на „Паисий“ следва същата схема, по което е построена и одата „Левски“. В усамотението на манастирска килия героят произнася дълъг монолог, с който дава израз на ценностите, в които вярва. След това тръгва да убеждава своите сънародници да възприемат тези ценности, защото само така ще постигнат мечтата си – да станат свободен и независим народ. Но докато при „Левски“
Всички герои от „Епопея на забравените“ са представени като образци за следване, съгласно древния модел на легендата. Но докато при Левски и другите герои от първата част на цикъла този модел се концентрира върху мъченичеството и саможертвата в името на голямата идея, образът на Паисий притежава съвсем друга характеристика. За разлика от светците мъченици, той
„Как е бил възможен изобщо феноменът Вазов?“, пита се Иван Шишманов в годината, когато умира поетът, имайки предвид почти пълното отсъствие на предшественици и образована читателска аудитория. Днес бихме могли да поставим този въпрос така: как е възможен феноменът Вазов, кое обуславя интереса към него в нашата съвременност, когато начинът на живот, вкусовете
Ролята, която изиграва одата „Паисий“ при формиране на българското национално самосъзнание, е двояка. От една страна, голяма е заслугата на Вазов за възкресяване името на светогорския монах. Паисиевата „История славянобългарска“, известна сред народа като „Царственика“, е била популярна, за което говорят повечето от петдесетте съхранени преписа. Името на автора