Конфликтът в „Приказка за стъблата“ има две измерения. В основата на всичко е изначалният конфликт между плебеите и патрициите, между тези, които са заграбили всички житейски блага, и обречените да мизерстват и слугуват. Този конфликт е характерен за епическия героичен модел и обикновено се разразява в пряк двубой между представителите на „нашата“ и „чуждата“ общност, в който

Характерният за притчата начин за въздействие е да внуши някаква нравствена поука чрез иносказателно тълкуване на едно условно, но претендиращо за абсолютна достоверност събитие. В усилието да разбере алегоричния смисъл на иносказанието читателят всъщност осъзнава поуката, която после пренася в собствения си живот. Именно тази особеност на притчата изисква образът

В „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски се достига до обобщение за човешкото общество, в което съществува зло и именно то успява да подмами човека. В какво се изразява злото? Един млад и дързък човек е тръгнал да се изкачва по стълбата, воден от добри намерения, но по пътя си нагоре трябва да заплати съответната цена за изкачването. Трябва да се има предвид, че образът

Както при всяка притча, сюжетът на „Приказка за стълбата“ трябва еднозначно да изрази някакъв универсален морален принцип. В случая това е поуката, че и най-доброто намерение, и най-високата мисия може да се загубят, по пътя към върховете на властта, когато този път се подчинява на правилото „целта оправдава средствата“. И когато този, който се изкачва, не притежава

Конфликтът в „Приказка за стълбата“ има две страни. Първата, която нарекохме „епическа“, е свързана с изначалното противопоставяне на двата свята – света на плебеите и този на патрициите. Според комунистическата логика единият от тези два свята трябва да изчезне, защото е присвоил всички житейски блага и е оставил останалата част от човечеството да търпи неизмерими страдания.

Пословичен с импровизаторския си талант, Христо Смирненски оставя твърде обемно за краткия си живот творчество. Първите му публикации датират от 1915 г., а през 1923, ненавършил 25 години, умира от туберкулоза „млад и зелен", както с безпощадна самоирония пророкува във фейлетона си „Как ще си умра млад и зелен“. След дебюта през 1915 г. в хумористичния вестник „К’во да е“ младият

Христо Смирненски създава „Приказка за стълбата“ през 1923 година, докато е в санаториума в Горна баня, където се лекува от туберкулоза. Творбата е от късното му творчество и писателят я създава заради разочарованието към партийните функционери от кооперация „Освобождение“. Те му отказват средства, необходими за лечението му в Горна баня. Какви са вашите асоциации,

Притчата „Приказка за стълбата“ е написана от Смирненски в последните седмици от живота му и е резултат от лични разочарования на поета. В момент, когато е бил болен и се е нуждаел от помощ и подкрепа, негови другари, които са били силни в партията, са показали, че съдбата на един конкретен човек, пък бил той и най-големият поет на комунистическото движение, не ги интересува.