Христо Ботев (1847 – 1876)

Христо Ботев е роден на Коледа – 25 декември 1847 г. (6 януари 1848 г. нов стил) в Калофер, в семейството на книжовника Ботьо Петков, който е и негов учител. За няколко години семейството живее в Карлово. Горещото желание на бащата е първородният му да тръгне по неговия път и да се образова в Русия. С помощта на Найден Геров Христо получава стипендия

Христо Ботев (1848 - 1876)

Христо Ботев е една от най-значимите личности на България. Той е поет, журналист и борец за национално освобождение през Възраждането. Роден е в Калофер. Учи в Карлово, Калофер и в Одеса. Завръща се за кратко време в родния си град, но след една пламенна бунтовна реч, произнесена на 24 май, оставането му в България става невъзможно.

Христо Ботев (1848 – 1876)

„Той даде всичко, което имаше, на тая земя, дето отиде да умре: своята неосъществена младост, своя гений, с който цъфна голямата поезия на българския народ, остави ни един език, на който ние още не можем да му се отблагодарим достойно. Какво повече може да даде един човек?“ Константин Константинов

Христо Ботев (1848 - 1876)

Христо Ботьов Петков е роден на 25 декември 1848 г. (по нов стил – 6 януари 1849) в град Калофер. Баща му Ботьо Петков е един от най-известните учители по време на Възраждането. Малкият Христо учи две години в Карлово и Калофер, където баща му преподава, а през 1863 г. заминава за Одеса.

Христо Ботев (1848 – 1876)

ЖИЗНЕН ПЪТ Христо Ботев е роден в Калофер, в семейството на видния просветител и книжовник Ботьо Петков. След като довършва калоферското училище, заминава да продължи образованието си в Одеса, Русия. Не успява да се помири със строгия ред във Втора одеска гимназия. Изключват го; за да се препитава, работи известно време като учител в бесарабското село Задунаевка.

Христо Ботев (1848-1876) - биография и творчество /видео/

Христо Ботьов Петков, според собствения му правопис, известен като Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист.

1876 /Епопея на забравените/ - Иван Вазов

Както вред борбата почена с молитви, с надежди и песни и свърши с погром. Батак се предаде, уви, пълзишком, Копривщица легна при първата буря,