В повестта си „Немили-недраги" Иван Вазов представя мъченическия живот на хъшовете в чужбина, на онези „немили-недраги" синове на България, които произволът на поробителите прокужда в чужда страна и ги обрича на страдания, лишения и унижения.

Том приближава до решетката на оградата и поглежда. В двора вижда момче, облечено в красиви дрехи, обкичено с накити. На бедрото му има малка сабя, блестяща и красива. Обуто е в прекрасни ботушки, а на главата му блести червено кепе с пера и елмаз. Бедното одрипано момче предполага, че това е принцът и се радва, че най-сетне мечтата му да го види се сбъдва. Малкият просяк се задъхва от вълнение. Иска да се приближи, но един от стражите го хваща и грубо го захвърля сред тълпата, като го обижда.

„БЪЛГАРИЯ ИМА ЦЯЛ НАРОД ОТ РОБИ, НЕКА ИМА И НЯКОЛКО МЪЧЕНИЦИ ДНЕС" (СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ ВЪРХУ III ГЛАВА ОТ „НЕМИЛИ-НЕДРАГИ") В смисловото разгръщане на повестта „Немили-недраги”, Трета глава има свое особено място. В нея са изобразени хъшовете с техните дребни кавги и недоразумения, но и с благородните им чувства и светли идеали. Странджата, дълбоко развълнуван от съдбата на родината и незавидната участ на събратята си „немили-недраги", произнася пред хъшовете прочувствена реч.