Разказът на Иван Вазов „Една българка” утвърждава достойнствата на една истинска българка, имаща смелостта да ги прояви в условията на робското време. Добродетелите на баба Илийца - родолюбив, чувство за дълг, състрадание и искрено християнско милосърдие, я открояват сред масата на изпоплашените й съселяни.