Най-пъл­на кар­ти­на на мир­ния жи­вот на древ­ни­те ели­ни Омир пред­ста­вя в XVIII пе­сен на по­е­ма­та „Илиа­да". В нея е от­ра­зен жиз­нен мо­дел с го­ля­ма прив­ле­ка­тел­на си­ла, яр­ко кон­трас­тен на вой­на­та. Изоб­ра­зен е вър­ху щи­та на най-гнев­ния от­мъс­ти­тел — Ахил. На мрач­но­то мо­гъ­щес­тво на вой­на­та, ос­но­вен обект на изоб­ра­же­ние в „Или­а­да", се про­ти­во­пос­та­вят праз­нич­ни­ят бля­сък и ки­пя­ща­та жиз­не­ност на ми­ра в та­зи един­стве­на сце­на. В сю­жет­но от­но­ше­ние XVIII пе­сен стои встра­ни от ос­нов­но­то епи­чес­ко дей­ствие в по­е­ма­та.

Единствената стихосбирка, на Шарл Бодлер „Цветя на злото“ е оказала огромно въздействие не само върху френската, но и върху европейската поезия през XIX век. Днес е прието да се смята, че чрез нея поетът се налага като истински предтеча на символизма, а в по-широк смисъл и на модернизма в европейската литература.

Прочетете текста и изпълнете задачите към него (1. – 8.).   Пътят на керваните от Маракеш до Тимбукту минавал покрай долината на река Уарзазат и така се появила казбата* на Айт Бен Хадду – укрепено поселение, чиито жители се препитавали, пазейки тази част от трасето на великата транссахарска магистрала. (...)

Науката, която изучава частите на речта, строежа на думите и техните форми се нарича: а) фонетика; б) морфология; в) лексикология.