Иван Вазов - Под игото, XVII глава - Представлението

 Драмата „Многострадална Геновева“, която щеше да се представи довечера в мъжкото училище, не е позната на повечето млади читатели. А между това тя преди трийсетина години наред с „Александрията“, „Хитрия Бертолда“ и „Михаля“ бе възпитавала вкуса и възхищавала цялото поколение тогавашно.

„Немили-недраги“ (X и XVII глава) – Подвигът, саможертвата, свободата

ПЕЙЗАЖЪТ В НАЧАЛОТО НА ЕПИЗОДА Три ярки метафори създават усещане за величествената красота на природата: – дебелият пласт лед, облякъл като в медна броня реката; – Дунавът като естествен, създаден от памтивека мост; – водата под леда, приличаща на една душа, покрита с хладнокръвно лице. Заедно с това се оформя чувство за гробовност и пустинност. Малките дървени колиби по турския бряг

XVII глава от „Немили-недраги“ - смърт, безсмъртие и живот - мъченичество

XVII глава е последната от повестта „Немили-недраги“. В нея се съдържа епилогът на творбата - тя представя героите и събитията от дистанцията на изминалото време: •    повечето от хъшовете загиват геройски в битката при Гредетин; •    Попчето и Мравката оцеляват, но замръзват по пътя към Букурещ, закъдето тръгват след войната;