Опустошителният свят на Никотиана - "Тютюн"

Димитър Димов и в трите си романа: „Поручик Бенц”, „Осъдени души” и „Тютюн”, създава герои със сложни, драматични характери. Техните съдби и преживявания се определят от всичко, което е вътре в тях. Извън времето и извън историята тези герои превръщат живота си в поражение

Димитър Димов и неговото творчество

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година. В действителност обаче „преработката” на романа „Тютюн” е по -скоро израз не на социалния конформизъм на автора, а на едно изтънчено, естетизирано отрицание на новото обществено устройство на нашата страна. Затова никак не е чудно, че самият писател е завещал като арт факт във времето да остане „вторият” „Тютюн”. Той по същество е много по - мащабен от „първия” и е изграден наистина по класическите закони на романа - епопея. Неговата основа не е сведена (както в първия вариант) само до пределите на малкия свят на „Никотина”, който, макар и да е визия на българското общество от първата половина на нашия век, няма епическата обобщеност, явно търсена като основа на повествованието в преработения „Тютюн”.

„Осъдени души” – тема, проблеми, конфликти

Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч. Детството му преминава в Дупница и София. Баща му Тотю Димов, е загинал като капитан в Междусъюзническата война през 1913 г. Майка му, Веса Харизанова е успяла да внуши на бъдещия писател любов към литературата и изкуството. През 1918 г. Веса Харизанова  сключва втори брак с Руси Генов – офицер, който по-късно става тютюнев експерт. На него Д. Димов дължи познанията върху търговията с тютюн и тютюневия свят.

Проблемът за себеразрушението на личността в романа “Тютюн”

Себеразрушението на силната личност, устремена към егоистични цели, е обединителна тема на Димовата романистика. Неин централен герой е “осъдената душа”. Нравствено-психологическият му облик очертават първите два романа на писателя “Поручик Бенц” и особено “Осъдени души”, творческа подготовка за написването на “Тютюн”. Двете творби утвърждават непознат тип герои в българската литература – аристократи с космополитно съзнание, пленници на изпепеляваща фанатична страст.

Пророчествата на романа "Тютюн"

Художественото слово отразява опита на личностите да осмислят живота си. Не просто да го разкажат, а да изследват неговите абсурди и несъответ­ствия, взаимосвързаности и определеност. Художественото слово е опитът на човек да разбере света и себе си и връзките между тези две начала. Затова повечето хора имат нужда да четат художествена литература, а някои от тях - обречените да изстрадат и преживеят не само своята съдба, са провокирани от таланта си да създават.

Нравствената деградация в света на парите в романа "Тютюн"

Романът “Тютюн” на Димитър Димов е художествено изображение на националния ни живот преди и по време на Втората  световна война. Подобно на много други български романи, и той започва като семеен роман, в който случващото се в рода и семейството винаги е на фона на големите събития – национални социални, политически. Романът завладява със стремежа на автора да прониква в най-разнообразни слоеве на българското общество

Димитър Димов - творчество

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година. В действителност обаче „преработката” на романа „Тютюн” е по - скоро израз не на социалния конформизъм на автора, а на едно изтънчено, естетизирано отрицание на новото обществено устройство на нашата страна.

Човекът между началото и края на пътя в романа "Тютюн"

Мислещият човек в романите на Димитър Димов въплъщава търсенията на една словна и противоречива творческа личност, готова да „разшифрова" подсъзнателните процеси в човешката психика. Уроците по психоанализа на Зигмунд Фройд и теорията за себедостатъчността на Артур Шопенхауер