Работата върху есе (от ДОИ за УС до методическата компетентност на учителя), писането на есе (учебната активност на ученика) и стимулирането (изясняването/провокирането) на интересите на ученика са трите компонента, които само заедно могат да превърнат часовете за писане на есе от самоцел в мост към развитие на цялостните структури на личността и нейните способности - познавателни и креативни.

Литературноисторическото съчинение (ЛИС) би могло да бъде алтернативна форма на писмен ученически текст за проверка и оценка на знанията по български език и литература, а оттам и алтернативна форма на писмена работа за държавен зрелостен изпит. То отговаря на някои изисквания на новите образователни програми и на новите учебници по литература, отчита и спада на общото ниво на литературната подготовка у нас.

Съгласно с учебната програма по литература за 11. клас - задължителна подготовка, разновидности на текстовете от аргументативен тип са: литературноинтерпретативното съчинение, есето, базирано върху интерпретация на литературна творба, и есето на свободна тема (вж. Учебни програми за задължителна и профилирана подготовка - ІХ, Х, ХІ и ХІІ клас, І част. Културнообразователна област: Български език и литература. София, МОН, 2003, с. 69). Настоящата статия разглежда някои методически аспекти на литературноинтерпретативното съчинение с акцент върху неговата аргументативна същност.

За негов родоначалник се смята френският мислител Мишел дьо Монтен, който го налага със своята книга „Опити” (1580 г.). „Опити”-те на Монтен представляват свободни размисли върху различни страни на човешкото битие, споделен житейски опит, мъдростта на един живот, но мъдрост, почерпена не само от живота, а и от книгите. Така още при раждането си есето се очертава като критически жанр.

Разнопосочно и разноречиво е представянето на жанровите особености на есето в научноизследователската и методическата литература. Една от тези особености обаче - т.нар. есеистичен стил, се приема и посочва еднозначно от авторите: доброто есе се характеризира със \"специална обработеност в стилно-езиково отношение\", със \"стилистична многопластовост\", с \"богатство на езикови средства и изразни похвати\" (Георгиева, Савова 2003: 232-238). Езиковият стил на есето е \"ословесената авторова неповторимост\", \"изразителният стил е стилът на авторовата уникална индивидуалност\" (Йовева 2003: 197) и т.н.

Утвърдените от Министерството на образованието и науката ДОИ за УС, учебни програми и учебници по български език и литература регламентират основните ученически жанрове. Централно място сред тях за гимназиалната степен заемат статията и есето (МОН 2003: 5).

Литературнонаучното съчинение е разсъждение на литературна тема. За него са характерни чертите на научния стил - научни термини, точност и логичност на израза, но така също и някои изразни средства на художествения стил - главно сравнения, ярки епитети, метафори и др. Това е така, защото научният подход се съчетава с експресивния речев изказ, породен от емоционалното въздействие на художествената творба.

За да можем да разсъждаваме върху литературен текст, както и за да можем да напишем съчинение разсъждение, трябва да знаем какво е това текст. За да разберем какво представлява текстът, нека да си го представим като мрежа. Мрежата може да бъде поставена в рамка (като мрежите против комари, които се слагат на прозорците) - да бъде ограничена, както началото и краят на текста са негови граници.