БРАНИСЛАВ НУШИЧ – „АВТОБИОГРАФИЯ“
НЕСЪОТВЕТСТВИЕТО МЕЖДУ ОБУЧЕНИЕ И ПРАКТИЧЕСКИ ЖИВОТ
■ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
„Автобиография“ (1924) е най-популярното произведение на Бранислав Нушич, в което с най-голяма сила се проявява изключителният му талант на хуморист. Написана в по-късните му години, автобиографията е своеобразна равносметка на житейския опит на писателя.
Ето как писателят обяснява идеята да си напише автобиография в предговора към произведението: „Преди време срещу мене бяха започнали цяла хайка. Всичко живо, което беше хванато от крастата да пише, започваше да се чеше о мене и аз бях станал нещо като домашно упражнение за всички ония, които, разбира се, започваха своите литературни упражнения с критика. Всички те доказваха шумно, че у мене няма нито духовитост, нито талант. След като ми създадоха по тоя начин известна репутация на човек, лишен от духовитост и от талант, започна да се шушука, че тая репутация била достатъчна квалификация за мен да бъда избран за член на Академията на науките и изкуствата и че всеки момент вече мога да очаквам това да стане. И тъй като всеки академик е длъжен да си напише автобиография, то аз реших да събера, докато е още време, материалите за своята. Защото на нашите академици за тази работа са им необходими по няколко години, а има и такива, които така си и умират, без да довършат това толкова велико и важно дело, поради което днес нищо не знаем нито за техния живот, нито за научната им дейност. Ето от тия съображения се ръководех, когато започнах да пиша тая книга“.
■ СЮЖЕТЪТ
По принцип сюжетът на една автобиография е животът на нейния автор. Обичайната схема, по която се пише автобиографията, включва информация за времето и мястото на раждане, както и сведения за родителите, разказ за детството и ученичеството, за годините на следване, за професионалния път и за най-важните събития от личния живот. Нушич представя същата схема в комичен вариант, като свежда разказа си от периоди като „от рождението до първия зъб“, „от първия зъб до панталоните“, „човек в панталони“, „първата любов“, „първото и последното стихотворение“, „втората любов“, „от третата до дванадесетата любов включително“, „в затвора“, „в казармата“, „брак“. На всеки от тях е посветена отделна глава, озаглавена по цитирания начин. Автобиографията завършва с брака на писателя, което той обяснява по следния начин: „Автобиографията завършвам с женитбата си, защото намирам, че след женитбата си човек всъщност няма вече автобиография“.
Специално внимание в своята автобиография писателят отделя на ученическите си години, на които е посветил глави като „В основното училище“, „Вероучение“, „Сръбски език“, „История“, „География“, „Чужди езици“, „Математика“, „Физика и химия“. В тях той представя обстановката и обичаите в тогавашното сръбско училище, но по особен начин – през погледа на ученика. От това произтича хуморът на разказа. Защото онова, което за възрастните изглежда нормално и не подлежи на критика, видяно през по-естественото, искрено и непресторено съзнание на детето, вече се осъзнава като смешно и неприемливо. Основната критика на автора е отправена към несъответствието между учебната програма и преподаването, от една страна, с действителността с нейните практически проблеми, от друга.
Главата, посветена на географията, по-специално представя и не-адекватността на учителя, който демонстрира както нелепи преподавателски похвати, така и твърде съмнителна логика при обясняването на основни въпроси от собствения си учебен предмет. От странните методически решения на учителя произтичат ред смехотворни ситуации, най-забавната от които е резултат от опита му да онагледи движението на планетите в Слънчевата система.
■ ЖАНРЪТ
„Автобиография“ на Нушич е романизирана автобиография. Този жанр съчетава характеристиките на биографията и на романа. Автобиографията, както и биографията по принцип предполагат достоверност на биографичните факти и придържане към действителните събития, а също и сериозно, свободно от емоции изложение. Романизираната биография или автобиография позволява по-свободно отношение към фактите и тълкуването им, изразяване на лично отношение и присъствие на художествена измислица.
Романизираната автобиография е много подобна на автобиографичния роман (например „Моето семейство и други животни“ на Джералд Даръл). Автобиографичният роман обаче може да представя само отделен етап от собствения живот на автора, докато романизираната автобиография трябва да описва цялостната му съдба.
Автобиографията на Нушич показва един по-необичаен вариант на автобиографично писане – хумористичното. Писателят представя собствения си живот, както и действителността, в която се формира животът му, в комична светлина. Обект на шега е и самото писане на автобиография. Това проличава от обясненията на Нушич в цитирания по-горе предговор към книгата му. Шега е и приключването на личната история с женитбата, както и уговорката, че „след женитбата си човек всъщност няма вече автобиография“.
■ ГЕРОИТЕ
Герои в главата „География“ са основно учителят и учениците. Учителят е показан като неадекватен. Обясненията, които предлага на учениците си, са лишени от убедителност, а често и от логика. Такова е например неговото „първо доказателство, че Земята е кръгла“, което според него е това, че „и Слънцето, и Луната, и всички останали небесни тела са кръгли и поради това и Земята трябва да бъде кръгла“. За механичното му преподаване, несъобразено с възможностите на учениците, говори и следната размяна на реплики:
„– Деца, виждали ли сте море? – ще започне обясненията на това доказателство учителят.
– Не сме! – отговаряме ние в един глас.
– Е, много добре! Представете си значи море и си представете в далечината кораб, който още не се вижда. Представихте ли си морето?
– Представихме си! – отговаряме, а един Господ знае как сме си го представили.
– А представихте ли си кораб, който не се вижда?“
Ситуацията е абсурдна, защото децата не са виждали море, но учителят настоява да си го представят. Още по-нелепо е искането му да си представят кораб, който не се вижда.
От разказа става ясно също, че учителят прибягва редовно и до физически наказания на учениците си, при това очевидно възприемайки ги като нормални.
Учениците са представени по-скоро като група, от която са откроени отделни момчета, представени чрез някаква тяхна отличителна особеност - голямата глава на Сретен, побойническия нрав на Станко Милич, наболите мустаци на Живко. Самият герой разказвач е назован „онзи малчуган от втория чин“ – така го нарича учителят, по същия начин говори и той за себе си.
Най-важният герой е именно малчуганът, защото той е повествователят. Цялата история е представена през неговите очи така, както той я разбира (или недоразбира). Авторът провежда интересна игра при представяне на гледната му точка – тя е едновременно и по детски наивна, но и зряла и компетентна, което показва присъствието на едно следващо превъплъщение на същия този малчуган, вече превърнал се във възрастен писател. В коментарите по отделните въпроси или ситуации тази двойственост на гледната точка е съвършено очевидна. Такъв е например случаят е предположението, че причината за лошото състояние, в което се намира училищният глобус, е, че учителите са го използвали в междучасията като аргумент при разясняване на въпросите от текущата политика. От това смесване на представи и преценки от детското съзнание с опита и критичността, присъщи на погледа на възрастните, се поражда допълнителен комичен ефект.
■ ТЕМИТЕ И МОТИВИТЕ
Основна тема в главата „География“, както и в останалите глави, посветени на училището, е несъответствието между обучение и практически живот. Повествователят шеговито, но и напълно основателно противопоставя „полезните знания“, получени в училище, като например тези, „че реките винаги текат от извора към своето устие“ или че „Земята е отдалечена от Луната толкова, колкото Луната е отдалечена от Земята“, на практическите нужди, пред които е изправен човек, когато тръгне да пътува. Той посочва пътеводителите като по-полезен и надежден източник на информация от материала по география, преподаван в училище.
Книгата на Нушич е остра критика на формалното образование, несъобразено е практиката, с действителните проблеми и трудности, пред които се изправяме в живота си. Пряко свързана с тази тема е и една друга, за несъвпадението между представите за действителността и самата действителност.
@bgmateriali.com
