„Представете си кораб, който не се вижда“: главата „География“ от „Автобиография“ на Бранислав Нушич. Анализ за 6. клас
Зареждане на оценките…
■ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
„Автобиография“ (1924) е най-популярното произведение на Бранислав Нушич, в което с най-голяма сила се проявява изключителният му талант на хуморист. Написана в по-късните му години, автобиографията е своеобразна равносметка на житейския опит на писателя.
Ето как писателят обяснява идеята да си напише автобиография в предговора към произведението: „Преди време срещу мене бяха започнали цяла хайка. Всичко живо, което беше хванато от крастата да пише, започваше да се чеше о мене и аз бях станал нещо като домашно упражнение за всички ония, които, разбира се, започваха своите литературни упражнения с критика. Всички те доказваха шумно, че у мене няма нито духовитост, нито талант. След като ми създадоха по тоя начин известна репутация на човек, лишен от духовитост и от талант, започна да се шушука, че тая репутация била достатъчна квалификация за мен да бъда избран за член на Академията на науките и изкуствата и че всеки момент вече мога да очаквам това да стане. И тъй като всеки академик е длъжен да си напише автобиография, то аз реших да събера, докато е още време, материалите за своята. Защото на нашите академици за тази работа са им необходими по няколко години, а има и такива, които така си и умират, без да довършат това толкова велико и важно дело, поради което днес нищо не знаем нито за техния живот, нито за научната им дейност. Ето от тия съображения се ръководех, когато започнах да пиша тая книга“.
■ СЮЖЕТЪТ
По принцип сюжетът на една автобиография е животът на нейния автор. Обичайната схема, по която се пише автобиографията, включва информация за времето и мястото на раждане, както и сведения за родителите, разказ за детството и ученичеството, за годините на следване, за професионалния път и за най-важните събития от личния живот. Нушич представя същата схема в комичен вариант, като свежда разказа си от периоди като „от рождението до първия зъб“, „от първия зъб до панталоните“, „човек в панталони“, „първата любов“, „първото и последното стихотворение“, „втората любов“, „от третата до дванадесетата любов включително“, „в затвора“, „в казармата“, „брак“. На всеки от тях е посветена отделна глава, озаглавена по цитирания начин. Автобиографията завършва с брака на писателя, което той обяснява по следния начин: „Автобиографията завършвам с женитбата си, защото намирам, че след женитбата си човек всъщност няма вече автобиография“.
Специално внимание в своята автобиография писателят отделя на ученическите си години, на които е посветил глави като „В основното училище“, „Вероучение“, „Сръбски език“, „История“, „География“, „Чужди езици“, „Математика“, „Физика и химия“. В тях той представя обстановката и обичаите в тогавашното сръбско училище, но по особен начин – през погледа на ученика. От това произтича хуморът на разказа. Защото онова, което за възрастните изглежда нормално и не подлежи на критика, видяно през по-естественото, искрено и непресторено съзнание на детето, вече се осъзнава като смешно и неприемливо. Основната критика на автора е отправена към несъответствието между учебната програма и преподаването, от една страна, с действителността с нейните практически проблеми, от друга.
Главата, посветена на географията, по-специално представя и не-адекватността на учителя, който демонстрира както нелепи преподавателски похвати, така и твърде съмнителна логика при обясняването на основни въпроси от собствения си учебен предмет. От странните методически решения на учителя произтичат ред смехотворни ситуации, най-забавната от които е резултат от опита му да онагледи движението на планетите в Слънчевата система.
■ ЖАНРЪТ
„Автобиография“ на Нушич е романизирана автобиография. Този жанр съчетава характеристиките на биографията и на романа. Автобиографията, както и биографията по принцип предполагат достоверност на биографичните факти и придържане към действителните събития, а също и сериозно, свободно от емоции изложение. Романизираната биография или автобиография позволява по-свободно отношение към фактите и тълкуването им, изразяване на лично отношение и присъствие на художествена измислица.
Романизираната автобиография е много подобна на автобиографичния роман (например „Моето семейство и други животни“ на Джералд Даръл). Автобиографичният роман обаче може да представя само отделен етап от собствения живот на автора, докато романизираната автобиография трябва да описва цялостната му съдба.
Автобиографията на Нушич показва един по-необичаен вариант на автобиографично писане – хумористичното. Писателят представя собствения си живот, както и действителността, в която се формира животът му, в комична светлина. Обект на шега е и самото писане на автобиография. Това проличава от обясненията на Нушич в цитирания по-горе предговор към книгата му. Шега е и приключването на личната история с женитбата, както и уговорката, че „след женитбата си човек всъщност няма вече автобиография“.
■ ГЕРОИТЕ
Герои в главата „География“ са основно учителят и учениците. Учителят е показан като неадекватен. Обясненията, които предлага на учениците си, са лишени от убедителност, а често и от логика. Такова е например неговото „първо доказателство, че Земята е кръгла“, което според него е това, че „и Слънцето, и Луната, и всички останали небесни тела са кръгли и поради това и Земята трябва да бъде кръгла“. За механичното му преподаване, несъобразено с възможностите на учениците, говори и следната размяна на реплики:
„– Деца, виждали ли сте море? – ще започне обясненията на това доказателство учителят.
– Не сме! – отговаряме ние в един глас.
– Е, много добре! Представете си значи море и си представете в далечината кораб, който още не се вижда. Представихте ли си морето?
– Представихме си! – отговаряме, а един Господ знае как сме си го представили.
– А представихте ли си кораб, който не се вижда?“
Ситуацията е абсурдна, защото децата не са виждали море, но учителят настоява да си го представят. Още по-нелепо е искането му да си представят кораб, който не се вижда.
От разказа става ясно също, че учителят прибягва редовно и до физически наказания на учениците си, при това очевидно възприемайки ги като нормални.
Учениците са представени по-скоро като група, от която са откроени отделни момчета, представени чрез някаква тяхна отличителна особеност - голямата глава на Сретен, побойническия нрав на Станко Милич, наболите мустаци на Живко. Самият герой разказвач е назован „онзи малчуган от втория чин“ – така го нарича учителят, по същия начин говори и той за себе си.
Най-важният герой е именно малчуганът, защото той е повествователят. Цялата история е представена през неговите очи така, както той я разбира (или недоразбира). Авторът провежда интересна игра при представяне на гледната му точка – тя е едновременно и по детски наивна, но и зряла и компетентна, което показва присъствието на едно следващо превъплъщение на същия този малчуган, вече превърнал се във възрастен писател. В коментарите по отделните въпроси или ситуации тази двойственост на гледната точка е съвършено очевидна. Такъв е например случаят е предположението, че причината за лошото състояние, в което се намира училищният глобус, е, че учителите са го използвали в междучасията като аргумент при разясняване на въпросите от текущата политика. От това смесване на представи и преценки от детското съзнание с опита и критичността, присъщи на погледа на възрастните, се поражда допълнителен комичен ефект.
■ ТЕМИТЕ И МОТИВИТЕ
Основна тема в главата „География“, както и в останалите глави, посветени на училището, е несъответствието между обучение и практически живот. Повествователят шеговито, но и напълно основателно противопоставя „полезните знания“, получени в училище, като например тези, „че реките винаги текат от извора към своето устие“ или че „Земята е отдалечена от Луната толкова, колкото Луната е отдалечена от Земята“, на практическите нужди, пред които е изправен човек, когато тръгне да пътува. Той посочва пътеводителите като по-полезен и надежден източник на информация от материала по география, преподаван в училище.
Книгата на Нушич е остра критика на формалното образование, несъобразено е практиката, с действителните проблеми и трудности, пред които се изправяме в живота си. Пряко свързана с тази тема е и една друга, за несъвпадението между представите за действителността и самата действителност.
Свързани материали
„Довеждане до абсурд в класната стая“: „Урок по география“ от „Автобиография“ на Бранислав Нушич - въпроси и отговори
Осем въпроса върху главата „Урок по география“ от „Автобиография“ на Бранислав Нушич получават тук разгърнати отговори, каквито се очакват в час и в писмена работа. Разработката следва въпросите от учебника за шести клас и тръгва от основния проблем в училищните глави на книгата: разминаването между това, което се учи в клас, и онова, от което човек наистина има нужда в живота. Оттам вниманието се насочва към начина, по който повествователят изгражда комичното: гледната точка на детето, разказана от зрял човек, сблъсъкът между живото въображение и закостенялата формална логика на учителя, както и водещият похват, чрез който всяко твърдение се доразвива, докато не стане очевидно смешно. Отделни въпроси разглеждат иронията в езика на разказвача, епизода с легендата за края на света и противопоставянето между вяра и наука, отношенията между учители и ученици и системата на надзора, която стои зад тях. Един от отговорите съпоставя урока по география с обучението в „Моето семейство и други животни“ и показва защо правилната по замисъл идея за онагледяване се проваля в тази класна стая. Последните два въпроса излизат извън текста: защо писателят се надсмива над собствения си живот, макар действителната му биография да е съвсем различна, и какъв читател би се смял искрено на тези описания, а какъв би се почувствал засегнат. Разработката е подходяща за подготовка на домашна работа и устен отговор, за преговор преди класна работа и като опора при писане на съчинение върху хумора у Нушич.
Анализ на „География“ от „Автобиография“ на Бранислав Нушич – жанр, герои, теми и средства на комичното, въпроси и отговори. Урок, който се помни не заради знанията
Малко разработки започват да задават въпроси още преди четенето. Тази прави точно това – и оттам нататък води ученика през текста стъпка по стъпка, в дванадесет раздела, всеки от които е съставен от въпроси и задачи с подробни, развити отговори. Първите два раздела са въвеждащи. Единият представя автора – житейски път, поприща и мястото му в литературата, заедно с оценката на негов български изследовател и преводач. Другият е посветен на цялото произведение: годината, жанровата му природа, начинът, по който авторът разделя живота си на периоди, и мястото на училищните глави в него. Третият раздел съдържа предварителни въпроси, зададени преди четенето: какво е автобиография, какво изучава учебният предмет, как се онагледява той днес и какво може да се очаква от заглавието на главата. Тези въпроси подготвят прочита и са особено удобни за начало на урока. Четвъртият раздел работи с читателските реакции. Тук въпросите питат съвпаднали ли са очакванията, кое изненадва, кой епизод разсмива и кой смущава, как си представяме учителя, одобряваме ли начина му на онагледяване и необходимо ли е изобщо всичко да се онагледява. Отговорите са разгърнати и съдържат лична позиция – готов модел за аргументиране. Петият раздел е за времето, мястото и героите и завършва с план от седем основни момента – директно приложим при преразказ или при отговор на литературен въпрос. Шестият раздел е най-оригиналната част. В него е изградена таблица с тринадесет понятия от главата: за всяко е дадено научното определение и веднага след него – начинът, по който то е представено в текста. Съпоставката прави механизма на комичното видим, вместо само да се твърди, че творбата е смешна. Тук са и въпросите за глаголните форми и местоименията, за повествователя и за видовете характеристика, използвани при героите. Седмият раздел разглежда подробно образите – кой е най-важният герой и защо, каква е двойствената гледна точка на разказвача, как е изграден образът на учителя и по какъв признак са откроени отделните ученици. Осмият раздел е жанров: изискванията към автобиографията и доказателства защо тази творба е романизирана. Деветият обобщава сюжета, десетият извежда основната тема и свързаната с нея втора тема, а единадесетият обяснява защо на автора е дадено определението „чародей на смеха“, с посочени конкретни средства. Дванадесетият раздел е дискусионен и съдържа пет отворени въпроса за образованието – за смисъла му, за съдържанието на учебните програми, за отговорността на участниците в процеса и за ролята на училището. На учителя разработката дава готови въпроси, задачи и отговори за няколко часа – с предварителни, аналитични, терминологични и дискусионни задачи. На ученика материалът служи при подготовка за изпитване, при домашна работа и при отговор на литературен въпрос, като показва как се отговаря пълно и обосновано по всяка тема от главата.
Урок, който разсмива и възпитава: анализ на откъса „География“ от „Автобиография“ на Бранислав Нушич
Един час по география, в който нагледното обучение стига до неочаквани решения, е поводът за този анализ на откъса от „Автобиография“ на Бранислав Нушич. Разглеждането започва от самата книга и от причината спомените за училището да звучат близки на всеки читател, независимо дали е съгласен с автора, или спори с него. След това вниманието се насочва към откъса: какво подсказва заглавието, как читателят определя времето и мястото на случките, защо повествованието в първо лице създава усещане за искреност и достоверност и откъде идва шеговитият тон още в началото. Основната част проследява как хуморът върви заедно със сериозните въпроси за това какво и как се преподава, какви са отношенията между учителя и учениците и защо разговорът в часа поражда усмивка. Отделено е място и на портретните описания на героите с техните преувеличени, но запомнящи се подробности, както и на цитатите, чрез които тези образи са изградени. Финалната част се спира на края на откъса и на настроението, което той оставя у читателя. Текстът е подходящ за подготовка по литература, за отговор на въпроса за смешното и сериозното в творбата и за писане на собствено съчинение или устен отговор.
Анализ на главата „Урок по география“ от „Автобиография“ на Бранислав Нушич – епизоди, ученици, повествовател и изворите на смешното, въпроси и отговори. Класна стая вместо Слънчева система
Анализът започва с най-практичното, което може да се поиска от една глава – разделянето ѝ на епизоди. Седем обособени части, всяка с готово заглавие, дават на ученика опора още преди същинския анализ. Оттам нататък следват въпроси и задачи, всяка с развит отговор. Преди въпросите са поместени два кратки въвеждащи текста. Първият представя автора – ранния му литературен успех, гражданската му смелост и професиите, през които е минал. Вторият очертава книгата и главата: епохата, формата на повествование и източника на комичното в нея. Първата задача е за епизодите. Освен че разделя текста, тя предлага и заглавия за всеки епизод – така от отговора се получава готов план, приложим при преразказ и при отговор на литературен въпрос. Втората задача изисква лична преценка кой епизод е най-смешен и обосновка защо. Отговорът е разгърнат и показва как се аргументира лично мнение, вместо просто да се посочи предпочитание. Третият и четвъртият въпрос са аналитични и вървят по двойка: защо учениците не разбират уроците и на какво се дължат недоразуменията между тях и учителя. Отговорите извеждат няколко отделни причини, подредени и обяснени поотделно, с примери от текста и с цитати. Тази част е особено полезна, защото превръща смешното в предмет на разсъждение. Петата задача е за характеристика на избран герой – с портретни и речеви детайли и с оценка на постъпките му. Отговорът показва по какви признаци се изгражда характеристика на второстепенен образ, което е ценен модел за самостоятелна работа. Шестата задача е лична: харесва ли ученикът училищния живот от главата и би ли го пожелал за себе си. Отговорът съпоставя тогавашното и днешното училище и представя двете страни на въпроса – подходящо начало за дискусия в клас. Седмият и осмият въпрос са посветени на повествователя – двойната му роля в текста и ефектът от разказването в аз-форма. Отговорите обясняват как личната гледна точка изгражда достоверността и хумора едновременно. Подредбата на въпросите върви от строежа на текста към смисъла и оттам към личното отношение – естествен път, по който се работи и в час. Отделна рубрика излиза извън главата и стъпва върху откъс от началото на книгата, в който авторът се присмива на определен тип биографи. Три въпроса разглеждат кого осмива писателят, върху какво стъпва сравнението, което използва, и защо сам определя себе си като пострадал от чуждото писане. Изложението завършва с обобщение, което събира наблюденията и посочва двата извора на смешното в главата – удобно за преговор преди изпитване. Езикът е достъпен, но с точна терминология – епизод, портретна и речева характеристика, повествовател, аз-форма, – така че материалът приучава и към правилното назоваване. На учителя материалът дава готови въпроси, задачи и отговори за няколко часа, с план по епизоди, с аналитични, лични и дискусионни задачи. На ученика анализът служи при подготовка за преразказ, за изпитване и за отговор на литературен въпрос, като показва как изглежда пълен и обоснован отговор по всяка тема.
Космосът в класната стая. Литературен анализ на главата „Урок по география“ от романа „Автобиография“ на Бранислав Нушич. Въпроси и отговори
Класната стая се превръща в планетарна система, а урокът излиза извън контрол. Анализът проследява този комичен обрат. Първата част е за автора и е построена като въпроси с отговори: от какъв произход е Бранислав Нушич, на каква тема е първата му комедия, в кое историческо събитие, свързано с българската история, участва, по какъв повод попада в затвор, какво нововъведение прави в театъра и как сръбският народ изразява скръбта си при смъртта му. Отделно е посочено коя негова творба и днес се играе в български театри. Втората част разглежда творчеството му по теми и източници на вдъхновение. Третата е за самото произведение, а четвъртата за героите и за формата на разказване, включително в какво лице се води разказът. Именно този въведителен блок прави материала полезен, защото въпросите за автора се задават на всяка класна работа. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо творбата е откъс от автобиография, а не самостоятелен разказ, и какво следва оттам за достоверността ѝ. Всеки раздел стои самостоятелно при подготовка по конкретен въпрос. Подходящ е за подготовка за класна работа и за съчинение по темата за ученето и хумора.
Класна стая без глобус: главата „Урок по география“ от „Автобиография“ на Бранислав Нушич. Анализ на смисъла, героите, времето и пространството
Как се преподава география без карта, без глобус и без нито едно нагледно пособие? Отговорът, който дава главата „Урок по география“ от „Автобиография“ на Бранислав Нушич, е едновременно смешен и тревожен, а настоящият анализ го проследява в четири последователни стъпки. Първата част изяснява за какво всъщност разказва главата. Тук е формулирана темата за безсмислените реформи в образованието, поставени са двата въпроса, върху които стъпва целият епизод, и е показано откъде точно произтича комичната ситуация в часа. Обяснено е и защо смехът не е самоцелен, а се превръща в упрек, който излиза далеч извън сръбското училище от XIX век. Втората част разглежда героите. Изяснено е какво означава романизирана автобиография и защо повествованието е в аз-форма, както и защо не бива да се поставя знак за равенство между автора и повествователя. Отделно са коментирани учителят, който движи действието със своите решения, съучениците и самият разказващ герой, който се назовава с прякора, получен в клас, вместо със собственото си име. Третата част разграничава трите разновидности на времето в творбата: историческото време на образователните реформи, времето на целия разказан живот и краткото време на самия епизод в часовете по география. Четвъртата част е посветена на пространството и на контраста между тясната класна стая и безкрайните пространства, за които се говори в урока. Текстът е подходящ за подготовка за устен отговор, за работа в час по литература и за писане на съчинение върху главата.