„АЗБУЧНА МОЛИТВА“
(анализ)
Стихотворението, познато с името „Азбучна молитва“, стои в началото на книгата „Учително евангелие“, съставена от Константин Преславски. То е първата известна поетическа творба на старата българска литература. Учителното евангелие е богослужебна книга, съдържаща 51 беседи, които е трябвало да бъдат четени през всяка от неделите в годината. Стихотворението, заедно с един кратък прозаичен текст, представляват пролог към този сборник.
През Средновековието, както и днес, ролята на пролога е била да въведе читателя в темата на книгата и да посочи основната цел, която тази книга преследва. В този смисъл съдържанието на пролога трябва синтезирано да събере в себе си цялото послание. А като имаме предвид каква е целта на Учителното евангелие – да приобщи хората към основните принципи на вярата и да им посочи най-прекия път към спасението, би следвало това да е посланието и на пролога. В съответствие със средновековните канони това става по имволичен начин. И въпреки че името „Азбучна молитва“ е поставено по-късно, двете понятия, които го съставят, обясняват най-добре символиката на творбата.
Както вече знаем, акростихът има за задача символично да внуши някакъв важен за вярата принцип. В този случай подредбата на отделните стихове по последователността на азбуката подсказва нейния свещен характер и ролята й за утвърждаване на вярата. Словото има основополагащо значение за християнския образ на света и затова дори неговите формални белези - знаците и буквите - носят магически характер.
Много важно значение за цялостното въздействие на творбата носи избраният речеви жанр - молитвата. Противно на нашите днешни разбирания, че молитвата е преди всичко обръщане към Бога с цел да се измоли от него някаква милост и непосредствено благо, средновековният човек е възприемал молитвата по-скоро като начин за непосредствено общуване с Бога, от една страна, а от друга – като символично действие, обединяващо братството на вярващите.
Първоначалният вариант на стихотворението е бил написан с глаголица - азбуката, съставена от Константин-Кирил Фолософ. Уместно е да отбележим, че тази азбука е била натоварена с високи символични послания – всички букви в нея са комбинации на три основни за християнството символа: кръг (символ на безкрая), триъгълник (символ на светата Троица) и кръст (символ на Христовата саможертва). Стихотворението се състои от 40 стиха, число, което също е символично, защото на четиридесетия ден след своето възкресение Христос се възнася на небето, за да се превърне в Бог Син. Първите 36 стиха следват реда на буквите в глаголическата азбука, която се състои от 38 букви, но с буквите ь и ъ не започва нито една дума. Последните четири стиха представляват ритуална формула, възхваляваща Бога и изразяваща надежда за безсмъртие на вярата.
След като за удобство глаголицата е била заменена от кирилицата, стихотворението е било преработено, за да се запази акростихът. Всъщност ние го познаваме от различни кирилски преписи, най-ранният от които е от края на XII в.
Смята се, че стихотворението е създадено по време на управлението на цар Симеон, известно като Златен век на българската култура, в силната за времето Преславска книжовна школа. Вероятната датировка е около 893 – 894 г. Изказвани са различни предположения за авторството на текста. Според някои учени негов автор е самият Константин-Кирил Философ, защото само на неговите гениални умения може да се отдаде прецизната символична организация. В последно време надделява мнението, че автор е съставителят на Учителното евангелие Константин Преславски заради редица сходства между езика на „Азбучна молитва“ и други произведения на книжовника. Още повече, че Константин Преславски вижда своята роля като пряк продължител на делото на Кирил и Методий.
1. Мотивът и хуманитарните търсения на времето
На кои въпроси иска да отговори стихотворението?
Днес повечето хора приемат молитвата като обръщение към някоя висша сила с цел да се измоли някакво благо. Всъщност още в Евангелията Христос поучава хората, че те не трябва да се безпокоят за своите земни грижи - ако вярват и се уповават на Бога, той ще задоволи всичките им нужди (Мат. 6: 32-33). Молитвата е нужна, за да може вярващият да влезе в непосредствена връзка със своя Бог и отдалечавайки се от суетата на делника, да се доближи до най-важните ценности на живота.
Молещият се от стихотворението „Азбучна молитва“ прави точно това - той се обръща към Бога, за да го увери колко важно е за него и за всичките му братя това, че може да се докосне до истината чрез вярата. А това докосване е станало възможно с помощта на словото. Така формата на творбата - азбучен акростих - и нейното съдържание - възхвала на словото, оприличено на светлина, влизат във взаимодействие и хармония. А защо словото е толкова важно? И за всяко слово ли става дума? Всъщност навсякъде в молитвата става дума за евангелското слово, за словото, което носи „блага вест“. Защото само то може да открие истината на хората и да ги поведе по пътя на спасението.
Това са направили и славяните, като са се покръстили. Стихотворението оприличава това действие на летене – „Лemu сега и славянското племе“. От какво произлиза това сравнение? Очевидно от представата, че с приемането на християнството славяните са се откъснали от своето невежество, което ги „дърпа“ към земното, към битовото и са получили възможност да познаят небесното - истината за себе си и света. Затова и славянският народ вече не е същият – той е „нов народ“. А възможността за това свое обновление той е придобил чрез евангелското слово, станало достъпно с въвеждането на писмеността. Именно затова знаците, с които словото се предава - буквите, са толкова важни, че да бъдат обожествявани, а азбуката да се представи чрез акростиха като основа, върху която се гради цялото мироздание.
2. Конфликтът като сблъсък на ценности
Кои ценности на човека и обществото са включени в конфликта?
Кои герои са представители на гледните точки в конфликта?
Какъв е характерът на конфликта?
В стихотворението не става дума за някакъв пряк сблъсък. Но фактът, че молещият се така страстно иска от Бога да му даде сили, говори, че има нещо, което го тревожи, че някъде на втори план има скрита борба. И това е сблъсъкът между силата, носена от словото и вярата, и слабостта, произтичаща от лъжата и незнанието. В живота си средновековният човек винаги се е намирал пред опасността поради незнание да загуби правия път и заради това да погуби душата си. Именно тази опасност иска да избегне човекът. Тя го дебне на всяка крачка. Това е споменато в стиха „Избави ме от фараонската злоба“ - намек за библейския сюжет за Мойсей, когато истинският Бог се бори с лъжливите богове на египтяните. С други думи, отново става дума за същото - за опасността да попаднеш под влиянието на лъжата.
Единственият път да се избегне тази опасност е пътят на вярата, носена от истинското слово. Оттук и двете емоционални състояния на човека, влизащи в контрастно противопоставяне. От едната страна е радостта от общуването със словото и постигането на истината, а от друга - скръбта на непозналия истината, на човека, който се лута сред злобата и лъжата.
3. Героите на молитвата като мярка за човешкото
Каква е основната характеристика на героите, която ги прави представителни за хуманитарните търсения на епохата?
Основните герои в стихотворението са молещият се, славянският род и Бог. Истинската мяра на човешкото се носи от Бога - той е абсолютната истина. Или както се казва в евангелието: "Аз съм пътят, истината и животът“ (Йоан, 14: 6). Хората могат да постигнат своята истинска същност само чрез общуването си с Бога. Затова говорещият е толкова радостен, че той и неговите братя, славянското племе, „новият народ“ е успял най-сетне да намери път към Бога. И този път е очертан от евангелското слово. Само този, който владее словото, който има възможност да го чете и предава, може да постигне съвършенството. Оттук идва не само радостта на говорещия, но и неговото твърдо убеждение, че трябва да работи за разпространение на словото, да подражава на учителите – „Сега вървя по дирите на учителите. / Следвайки името и делата им, / ще направя явно евангелското слово, / въздавайки хвала на Троицата в божеството“. Има един пример, който трябва да се следва, и молещият се твърдо е решил да върви по него и да подражава на своите предходници, а чрез тях и на самия Исус, който казва по време на Тайната вечеря: „Защото ви дадох пример да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.“ (Йоан, 13: 15). Само този, който подражава на верния пример, може да постигне истинската мяра за човека.
4. Образът на света, създаден от молитвата
Какъв е образът на света, създаден от стихотворението „Азбучна молитва“?
Както всяка средновековна творба и „Азбучната молитва“ създава един символичен свят. Символиката се съдържа както в неговото съдържание, така и в постройката му – внимателно премислена и майсторски изпълнена.
По отношение на съдържанието стихотворението ни разкрива един свят, който преминава от едно състояние в друго. Все още не е много далече времето, когато славянското племе, към което принадлежи и молещият се, е било в плен на тъмнината и заблудата. Познавайки истината обаче, то се е преродило и се е превърнало в „нов народ“. Този нов народ вече е в състояние да полети и да се радва на възможността да общува с Бога.
Това обаче е станало възможно само защото е получил словото, разпространявано чрез буквите. Затова знаците са така важни за него и той ги почита като свещени. И авторът на творбата изгражда нейната постройка, опирайки се именно на символиката на знаците.
Най-важната опора е, разбира се, азбуката. Затова и стихотворението я вплита в своя акростих. Но той може да бъде видян само от човек, който познава принципите на писмото. Така творбата непряко внушава на своите читатели, че те трябва да опознаят магията на знаците, за да могат да видят невидимото, да се докоснат до някаква по-висока истина, надхвърляща делничното и обикновеното, което познаващите магията на знаците единствено могат да видят.
От друга страна, стихотворението използва и магическата символика на числата. То се състои от 40 стиха - число, което е свещено за християните, защото на четиридесетия ден възкръсналият от мъртвите Христос се възнася на небесата, за да заеме до божия престол мястото си на Бог Син. Със символиката на числата е свързана и съдържателната структура на творбата. Тя се състои от четири части. Първата част (от 1 до 11 стих) представлява молитвено обръщение към Бога, за да се осъществи непосредственото общуване с него. Във втора част (от 12 до 22 стих) се говори за жаждата на новопокръстените да станат истински християни и така да познаят истината. В третата част (от 23 до 32 стих) авторът отново се обръща към Бога, за да измоли защита от злото, лъжата и слепотата, както и сила, за да продължи по пътя на истината. И накрая - четвъртата част (от 33 до 36 стих) - представлява възхвала на светата Троица. Числото 4 също е магическо за християните. То е споменато още в книгата Битие при описанието на райската градина, през която текат четири реки, символизиращи четирите посоки на света. По-късно числото 4 се свързва с четирите евангелия и с четирите страни на кръста.
Така с всички свои съдържателни и формални страни стихотворението „Азбучна молитва“ изгражда един символичен свят, който носи неговите основни послания.
5. Мястото на „Азбучна молитва“ в културната история
Ролята, която е трябвало да изиграе стихотворението - да въведе вярващите в основните принципи на вярата, изразени в Учително евангелие, създавайки необходимата емоционална нагласа у читателя при общуване с евангелското слово, определя и значението му в развитието на българската духовна история. Както всички книжовни паметници от този период, това стихотворение стои в началото на много важни процеси - разкриване същността на християнството, установяване на славянската писменост, развитието на книжовността и литературата. Без тях ние едва ли бихме се съхранили като самоосъзнат и културен народ. Ето защо това стихотворение, както и цялото Учително евангелие, което то предхожда, са се радвали на изключителна почит сред цялото славянство. А по-късно, когато науката започва да осмисля миналото, то се превръща в един от най-важните източници, от които можем да черпим сведения за развитието на старобългарската литературата. Затова на неговото проучване са посветени много усилия от страна на историци и изследователи.
@bgmateriali.com
