АКТИВНА И ПАСИВНА ЛЕКСИКА. ПАРОНИМИ

 

Да прочетем стихотворението на Димчо Дебелянов:

ЧЕРНА ПЕСЕН
Димчо Дебелянов

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.

          АКТИВНА И ПАСИВНА ЛЕКСИКА 

          Възхитително е майсторството, с което Димчо Дебелянов успява да внуши болката от напразно преминалия живот. Това той прави с поетични образи, изразени с помощта на думи, „съдържащи“ сякаш някакви други, по-възвишени значения. Значението на тези думи, разбира се, е най-обикновено, но понеже се употребяват рядко и само в специални случаи, те се възприемат като „особени“.
          В делничното общуване едва ли бихме чули някого да казва: „Върволицата на хорския неспир се провлачи през кръстопътя.“. Тази фраза ще се възприеме като израз на оригиналничене, а мнозина дори няма да я разберат. Във всекидневното общуване предпочитаме да си служим с по-„обикновени“ думи. Така от огромното словесно богатство на
езика се отделя един сравнително ограничен брой думи, които се употребяват непрекъснато, за разлика от други думи, към които се прибягва значително по-рядко. Така лексиката на езика отчетливо се разделя на активна и пасивна.
          В активната лексика на езика влизат ограничен брой думи и устойчиви словосъчетания, които се употребяват свободно и спонтанно във всички сфери на живота, във всички стилове, в устната и писмената реч. Такива думи са: живот, свят, вода, въздух, земя, река, море, правя, пия, спя и др. под.
          Към пасивната лексика се отнасят думи, чиято употреба не е задължителна и които не се използват постоянно във всекидневното общуване. Някои от тези думи се разбират от всички носители на езика, докато други са познати само на ограничен кръг специалисти и когато ги срещнем, трябва да отгатваме значението им от контекста или да правим справки в речника. В стихотворението на Дебелянов, което прочетохме, такива думи са: разнолика, нестройна, подиря, ропот, вопъл, огнеструйна, слепи ме, крея, неспир, пристан, низ.
          Разграничението между активен и пасивен речник е условно и твърде подвижно. Днес едни думи се употребяват от всички и навсякъде, но утре ще ги срещаме само в редки случаи. Други думи днес се отнасят към пасивната лексика, защото са сравнително нови и непознати за повечето хора, но утре може да се употребяват всекидневно, защото нещата, които назовават, започват да се използват масово. Науката е установила, че на всеки 10-15 години 25% от лексиката на езика се променя - появяват се нови предмети и явления, навлизат нови думи, някои неща излизат от употреба и т.н. Езикът се освобождава спонтанно от излишното и думите, с които назоваваме неактуалното, преминават от активния към пасивния речник.
          Думите от пасивния речник образуват няколко разновидности: историзми, архаизми, неологизми, вулгаризми, евфемизми, поетизми.
          Историзмите са думи, назоваващи предмети и явления, които вече не съществуват в живота. Такива са думи, като катапулт, боил, грош, шаран, диканя, ярем и др.под. Заглавието на известния Вазов роман „Под игото“ използва именно такава дума: иго = ярем, приспособление за впрягане на добитък в товарна кола.
          Архаизмите, от своя страна, са думи, които назовават предмети и явления, които все още присъстват в живота, но вече се назовават с други думи, възприемани като по-подходящи. Такива са думи, като багри (цветове), кончина (край, смърт), бран (война), люде (хора), аероплан (самолет) и мн. др. Употребата им придава на речта старинен вид и затова архаизмите най-често се използват в художествената литература. Много от произведенията на българските писатели, творили преди 50-100 години, изобилстват с думи, които днес се възприемат като архаизми, докато навремето съвсем не са били такива. Затова съвременните читатели често изпитват затруднения при разбирането им.
          За разлика от историзмите и архаизмите, неологизмите са думи, които са навлезли съвсем скоро в езика. В основния случай те назовават предмети и явления, които са нови за обществения живот и затова се налага или да бъдат измислени нови български думи, или да се заимстват чужди. Такива са: таблет, айфон, холдинг, рейтинг и др. Тъй като съвременният живот е много динамичен, времето, в което една дума е неологизъм, после се употребява активно, а след това става историзъм или архаизъм, понякога е много кратко. Така например думата дискета беше неологизъм през 90-те години на 20. в., след това стана част от активната лексика, а днес вече е историзъм, защото този предмет изчезна от употреба и бе заменен от флашка - дума, която преди няколко години беше неологизъм, днес е част от активната лексика, но твърде скоро може да се превърне в историзъм.
          Особена категория са думите вулгаризми. Те се използват основно в разговорната реч, за да изразят презрително или отрицателно отношение към събеседника или назоваваното явление. В основната си част това са думи с ругателски или неприличен характер. Понякога се употребяват и в художествената литература, за да се придаде специфична атмосфера или да се направи речева характеристика на героите. Например: „Когато „лапналият“ балама е достатъчно паралия и операцията си струва труда, често му устройват класическия номер на „разкритата изневяра“. (Богомил Райнов)
          На вулгаризмите се противопоставят евфемизмите. Това са думи или словосъчетания, с които се заменят груби изрази или думи, за които се смята, че е неподходящо да се употребяват в по-изискана среда. Например: задни части, детеродни органи, незаконно присвояване и др.

          ПАРОНИМИ

          Да разгледаме следните изречения:
          Той направи галантен поклон към дамата, която излезе от магазина за галантерийни стоки.
          Той беше много горд, но не и горделив.
          Единствено Иван се противопостави на единното мнение на цялата група.

          Забелязваме, че в тях са употребени думи, които имат много близък състав и сходно звучене, но различно значение. Тях наричаме пароними.

          Пароними наричаме думи, сходни по звучене и морфемен състав, но различни по значение. Затова е възможна грешна употреба на едната дума вместо другата.

          Причините за поява на пароними са различни:
        ► Има думи, които не съдържат еднакви корени, а звуковата им прилика е случайна. Например: ескаватор - ескалатор.
        ► Други думи съдържат еднакви корени, но са образувани с различни представки или наставки, което води до разлики в значението. Например: икономически - икономичен, кървав - кръвен, леден - ледовит. Особен случай са термините в химията, където не само коренът, но и наставките имат значение. Например: сулфид - сулфит - сулфат.
        ► Трети случай представлява заемането на една и съща дума от различни езици. В резултат те носят различно значение. Например: проекция (от латински) и прожекция (от френски).
          Сериозен проблем са прилагателните имена, образувани с наставки -ски и -ен. Например лирически и лиричен. Думите с наставка -ски обикновено са заети от руски език и в повечето случаи значението им напълно съвпада с българските съответствия, образувани с наставка -ен. Например драматически и драматичен. Тук се препоръчва употребата на думите с наставка -ен, за да се избегне чуждицата. В някои случаи обаче значението на двете думи е различно. Например: романтическа поема и романтични чувства. В този случай подбираме думата, която точно изразява това, което искаме да съобщим.
          Неправилната употреба на пароними е сериозна грешка, водеща до изкривяване смисъла на казаното. Например: парафраза (предаване съдържанието на текст със свои думи) и перифраза (замяна на названието на дадено явление с описателен израз).
          Понякога обаче в едно и също изречение нарочно се употребяват пароними, за да се усили въздействието. В този случай говорим за стилистичната фигура парономазия. Например:
          Днес ще станем свидетели на дуел на дуетите в програмата „Две звезди “.
          Нашият форум едва ли ще събере кворум.
          Той заема отговорна длъжност, въпреки че напълно е лишен от чувство за дълг.
          Бих се радвал да ви услужа, но не бих се унижил да ви прислужвам.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave