Анализ на "Легенда за разблудната царкиня" - Димчо Дебелянов
В "Легенда за разблудната царкиня" Дебелянов не интерпретира една конкретна легенда, нито обобщава един легендарен образ. Напротив той срива границите на конкретната легендарна съдържателност, за да отвори път към един неограничен асоциативен свят на художествени представи.
В границите на текста усещането за легендарност има свои конкретни измерения с целенасочено постигнатата протяжност на художественото време, реализирано в многоточието и повторението на съюза и, срещан 42 пъти в поемата. Той включва един безкраен ред от събитийно-временни възможности и паралелно с това свързва в здрав пръстен началото и края на творбата. Времето има и реални, точно посочени измерения: три дни на светла надежда; нощ на черно падение; няколко дни на изкупително страдание и отново три светли денонощия. Така се постига пръстеновидната структура на творбата.
Сред елементите, носещи легендарност, трябва да се открои образът на смъртта с нейното незримо, но властно присъствие като неизменна гостенка в двореца на царкинята. Чрез този образ изобразяваната събитийност застава между двете основни екзистенциални прояви живота и смъртта. Но паралелно с нея има едно незримо, страшно присъствие черен призрак, по силен и от двете битийни реалии.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com