Анализ на раздвоената от пулса на времето героиня в "Потомка"

     В поезията на Елисавета Багряна потомствени­ят родов корен е духовна стойност на лирическите образи на „Вечната и святата”, на женското начало в българската поезия през 20-те години на XX век. Младостта на духа, като вечен полет на творческото въображение, създава вътрешната метафорична същност на образите и внушенията. Кипналата ка­то вино трескава метежност и неудов­летвореност в духа на поетесата носи лирическата копнежност в стихосбирката „Вечната и святата”, излязла през 1927 година.