АНТИЧНОСТТА КАТО КУЛТУРНА ЕПОХА
Античност – наименование и времева рамка
Античност означава древност, старина. С това наименование си служим, когато говорим за историята и културата на гърците и римляните. Тези два народа са били в многовековно взаимодействие и са поставили основите на европейската цивилизация.
Гръцки племена се заселват на Балканския полуостров в края на III хилядолетие пр.Хр. Гърците се наричат още елини, а тези най-ранни гърци – ахейци. Около 1600 г. пр.Хр. те вече живеят в царства с богати дворци, оградени от грамадни крепости. Тази най-ранна цивилизация на гърците е наречена микенска по името на един от най-значимите ѝ центрове – Микена. По това време се създават фолклорни песни за славните дела на царете, които се съхраняват и след залеза на микенската цивилизация, в така наречените Тъмни векове.
Началото на Античността се поставя в VIII в. пр.Хр., когато възникват полисните държави, създават се Олимпийските игри (776 г.), основава се Рим (753 г.), а от песните за царете от миналото се заражда старогръцката литература. В периода на Архаиката възникването на литература става възможно благодарение на появата на буквеното писмо. В Класическата епоха елинският свят е разтърсен от съдбоносни войни. Но това е и времето, когато в някои полиси, на първо място в Атина, се създават първите демократични държавни устройства. През V и IV в. пр.Хр. в Атина процъфтяват изкуствата, литературата, философията. Атиняните превръщат своя град в безспорен културен център и по думите на историка Тукидид – в „школа за Елада“.
През Елинистическата епоха благодарение на походите на Александър Македонски старогръцката култура се разпространява в много по-големи региони. Столицата на елинистическия Египет Александрия се превръща в нов културен център, който подражава и съперничи на самата Атина. През II в. пр.Хр. Гърция е завладяна от Рим, а последното елинистическо царство Египет – през 30 г. И след като влиза в границите на Римската империя, цялото Източно Средиземноморие си остава територия на развитие на старогръцкото образование, изкуство, литература.
Краят на античната цивилизация настъпва с падането на Западната Римска империя под ударите на германски племена в 476 г. сл.Хр. Източната Римска империя, наричана Византия, продължава да поддържа античната култура на словото и да я развива през Средновековието.
Античността заема особено място в европейската история. Всяка следваща епоха се обръща към нея като към пример и опора. Затова от векове е назовавана Класическа древност или Класическа античност, т.е. историческа епоха, която е образцова в европейската културна традиция. Древна Гърция е наричана люлка на европейската цивилизация и родина на демокрацията, литературата, философията, науката, театъра. Древният Рим е възприел и обогатил много от идеите на гърците и ги е предал на Западна Европа като непреходно културно наследство.
Азбуката
През VIII в. пр.Хр. гърците възприемат и усъвършенстват финикийската писменост и съз дават своя азбука с 24 букви. Буквата е знак, който бележи един звук от устната реч. Буквеното писмо е много по-достъпно и лесно за научаване и използване от която и да било друга писме на система поради малкия брой знаци. Това има изключителни последствия за развитието на античната цивилизация, защо то дава възможност за записване на всякакви текстове, за съхраняване и натрупване на знания и културен опит, за масова грамотност и широк достъп до записаното.
Буквите се заучават винаги в определен ред и тази тради ция се пази от Античността до днес. Благодарение на нея можем да подреждаме информация по лесен и удобен начин, т.е. по азбучен ред. Старогръцката азбука е послужила за основа и на латинската, а векове по-късно и на кирилската.
На о. Исхия (близо до Неапол) е намерен един от най-ранните паметници с надпис с гръцко буквено писмо. „Чашата на Нестор“ е от средата на VIII в. Текстът е записан от дясно наляво и гласи:
Аз съм чашата на Нестор, съд добър за пиене; който пие от тази чаша, веднага ще го обхване копнеж по китновенчаната Афродита.
Старогръцката литература и изкуство. Светогледни идеи
Забележителната литературна традиция на гърците има своите фолклорни корени още в Микенската епоха. Тя започва да се развива постепенно от средата на VIII в. пр.Хр. и в продължение на повече от десет века създава шедьоври и развива идеи, които са предизвикателство за читатели и мислители и до днес.
Някои от важните светогледни идеи, които се откриват в античната литература, са свързани с живота и мисленето на хората от най-древни времена, още отпреди появата на полисите и на самата литература. Такива са представите за силата на съдбата, за грижата на боговете за световния ред, за величието на героите с високо потекло, за тяхната чест и слава. Но в демократичния полис се раждат и нови идеи – за гражданския дълг, за законността и справедливостта в човешкото общество, за единството на гражданската общност, която е призвана да се самоуправлява и да поддържа в хармония личните и общите интереси.
В класиката литературата и изкуствата достигат зрялост и създават произведения, смятани за образцови. Влиятелният политик Перикъл дружи с поети, художници и философи, но преди всичко се стреми успехите на родната му Атина да бъдат увековечени в блестящи обществени сгради. Партенонът, символ на амбициите и самочувствието на класическа Атина, е великолепен храм на богинята Атина, издигнат на Акропола (укрепения хълм на града). По същото време мислителят Сократ увлича любознателните си събеседници в разговори за истината, красивото и доброто. По-късно ученикът му Платон развива богата философска система и основава първото висше училище, наречено Академия. Аристотел, ученик на Платон и учител на Александър Велики, разширява научните области. Мисленето за устройството на света, за разумното начало се проявява в литературата, в архитектурата и в изобразителните изкуства. Скулпторите въплъщават представата си за съвършена красота в прекрасни фигури на богове, герои и атлети. Тези произведения на пръв поглед изглеждат съвсем реалистични. Но всъщност художникът иска да владее изображението и да го подчини на своя идеал, а не просто да възпроизвежда онова, което може да се види в природата. Съвършеното тяло с грижливо премерени пропорции внушава идеала за хармония, сдържаност и мяра.
Стремежът на древните гърци да опознаят и осмислят света със силата на разума, оставя своя отпечатък върху всички страни на тяхната култура. В нейните произведения е въплътена идеята за баланс, ред, съразмерност. Художници и поети влагат големи усилия в подредбата на цяло и части, в изграждането на жанрови правила, които съчетават представите за красиво и разумно.
Античното общество
Аристокрацията във всеки полис включва малък брой семейства с благороден произход, които помнят предците си поколения назад във времето. Аристократите разполагат с достатъчно средства и време, за да се занимават с престижни дейности – политика, лов, гимнастика и спорт, музика и поезия. В Архаиката те допринасят много за развитието на литературата и културата. Но дори обикновените хора, особено в Класиката, могат да участват в политическия и в културния живот благодарение на робския труд. Робите вършат голяма част от по-тежката работа и това дава възможност на свободните граждани да отделят време и внимание на други занимания.
Общуване с литературните произведения
Поетите като Омир (наричани аеди) първоначално свирели, пеели и рецитирали в богатите домове на аристократите, а по-късно професионални изпълнители (рапсоди) разпространявали поемите им сред по-широка публика на големите религиозни празници. Кратките стихотворения също се съчинявали за пеене и рецитиране на обществени или семейни празници и събития. Пиесите се играели на празник в театъра.
Ранната гръцка литература се създава за колективно преживяване и изразява общи ценности. Тя се изпълнява устно пред публика и се възприема със слуха, а не с очите. Едва към края на V в. пр.Хр. започват да се издават книги, т.е. записани текстове, размножавани в много копия за индивидуално четене.
Речник
проза – текстове, написани в свободна, немерена реч, подобна по ритъм и звучене на всекидневната реч
поезия – текстове, написани в мерена реч, в стихотворна форма. Поезията се отличава от прозата преди всичко по ритъма.По звучене напомня повече за песен, отколкото за всекидневната реч
светоглед – система от идеи и представи за света и за мястото на човека в него
Автор: Йоан Павлов
@bgmateriali.com
