Пейо Яворов
    Арменци

    Изгнаници клети, отломка нищожна
    от винаги храбър народ мъченик,
    дечица на майка робиня тревожна
    и жертви на подвиг чутовно велик —
    далеч от родина, в край чужди събрани,
    изпити и бледни, в порутен бордей,
    те пият, а тънат сърцата им в рани,
    и пеят, тъй както през сълзи се пей.

    Те пият… В пиянство щат лесно забрави
    предишни неволи и днешни беди,
    в кипящото вино щат спомен удави,
    заспа ще дух болен в разбити гърди;
    глава ще натегне, от нея тогава
    изчезна ще майчин страдалчески лик
    и няма да чуват, в пияна забрава,
    за помощ синовна всегдашния клик.

    Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
    разпръснати ей ги навсякъде веч —
    тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
    върху им издигна за всякога меч;
    оставили в кърви нещастна родина,
    оставили в пламък и бащин си кът,
    немили-недраги в далека чужбина,
    един — в механата! — открит им е път.

    Те пеят. И дива е тяхната песен,
    че рани разяждат ранени сърца,
    че злоба ги дави в кипежа си бесен
    и сълзи изстисква на бледни лица…
    Че злъчка препълня сърца угнетени,
    че огън в главите разсъдък суши,
    че молния свети в очи накървени,
    че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.

    А зимната буря им сякаш приглася,
    бучи и завива страхотно в нощта
    и вихром подема, издига, разнася
    бунтовната песен широко в света.
    И все по-зловещо небето тъмнее,
    и все по се мръщи студената нощ,
    и все по-горещо дружината пее,
    и буря приглася с нечувана мощ…

    Те пият и пеят… Отломка нищожна
    от винаги храбър народ мъченик,
    дечица на майка робиня тревожна
    и жертви на подвиг чутовно велик —
    далеч от родина, и боси, и голи,
    в край чужди събрани, в порутен бордей,
    те пият — пиянство забравя неволи,
    и пеят, тъй както през сълзи се пей.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave