Христо Ботев живее и твори във време, поставящо пред българина редица въпроси - за неспособността на Турската империя да се възроди и да осигури на поробените народи свободно и пълноценно развитие, за необходимостта от борба срещу робството над човешката личност и пътя към нейната свобода, за небрежността на европейските държави относно съдбата на балканските славянски народи, за пагубната инертност на голяма част от българите.Ботевата проза внимателно разгръща историческите събития и факти, като същевременно изследва и категоризира националния ни характер.В Ботевите фейлетони голямо място заемат зооморфните образи, чрез които се гради уродливият облик на българския обществен живот, като политическите противници са поставени в антимодела на човешкото.Ботевите фейлетони завършва ударно, те разкриват същественото зад конкретното явление, като наричат нещата с истинските им имена.Българският народ е сравняван с "вол в хомот", той е роб на бръснатата глава и на килимявката, роб и сам на себе си.Сатиричното изобличение прониква в най - високите сфери на националната проблематика.Финалът на всяка Ботева статия е свързан не само с обществената активност на читателя, но и изисква от този читател да заеме категорично отношение по поставените проблеми.
В своята проза Ботев многократно използва социалната символика, която подменя същностно човешкото.В това отношение особен интерес представлява "Това ви чака", където ключовата дума е "пари".Разказвачът води читателя из лабиринта от криви огледала на обществото и когато героят трябва да се огледа в неизкривеното огледало на морала, той изчезва, защото това огледало отразява човешката му същност, а такава той няма.Парите са погълнали човешкото у героя Михалаки, затова, лишен от тях, той се превръща в безсловна играчка в ръцете на хора, събития, ситуации.Ботев използва мотива за прераждането в травестиен план, като внушава на българина, че изроденото не може да се прероди, т.е ако българите изгубят своята идентичност, те изначално се лишават и от бъдеще.
Най - физиономични за Ботев като мислител са публицистичните текстове "Народът: вчера, днес и утре" и "Наместо програма", които представляват гръбнака на първите броеве на "Дума на българските емигранти".Осъзнал птребностите на времето, в тези произведения поетът намира морално основание да говори за и от името на своя народ.Началото на "Народът: вчера, днес и утре"неслучайно перифразира ключови понятия от "Елегия".Емоционалната напрегнатост на словото гради образа на великото народно страдание, рисуват се вековните мъки, вчерашния и днешния робски ден.И ако за миналото Ботев говори с езика на субективния лирически изказ, то за изобразяването на днешния ден той търси други слова.Намира ги в основополагащите за политиката на Високата порта думи : законност, реформи, ред, равенство.Навсякъде авторовата гледна точка запазва своето пристрастено отношение в коментарите на отделните политически маневри на правителството.Ботев формулира и основния си политически възглед за "народна революция"като единтсвения спасителен "радикален преврат"в съдбата на поробения български народ.Поетът е убеден, че ако отхвърли варварската азиатска деспотична система, българският народ ще се развие много бързо; гаранция за това вижда в демократично изградените от него "общини без централизация" и различни дружества.Ботев тълкува метафарата "болния човек"не само с оглед на потъващата Турска империя, но и във връзка с робската инертност, обхванала голяма част от българския народ.Повествованието прониква в най - дълбоките извивки на българското историческо съзнание.Според Ботев народът е традиционно дистанциран от властниците, той никога не е приемал византийските нрави на своите царе и е бил отделен с дълбока обществена нравственост от разврата на правителството си.Българинът реагира срещу неправдите на обществото, като се затваря в семейството си и именно там, край огнището, съхранява националните ценности.Този чист от всяко чуждо влияние народ, днес търси бъдещето си, а бъдещето Ботев вижда във възможността българите да се развиват по народните си начала, т.е като запазят нравите и добродетелите си.В последните редове на статията сякаш звучи гласът на измъчения български народ, който поставя множество въпроси пред Европа, света и пред самия себе си.Изобщо всички Ботеви статии изграждат паралела между българската историческа ситуация и европейските исторически процеси.Така националната история се вижда като взаимовръзка и взаимопричина с по-глобални политически движения.
В памфлета "Смешен плач", например, се защитава справедливата борба на парижките работници и жестокото потушаване на техния бунт.Още тук Ботев показва умението си да свърже национално освободителната борба на народите в Турската империя със социалните и политичеки движения на останалите европейски народи.Демократът защитава правото на отритнатите от общността и ги подтиква да воюват за по - добро бъдеще, за съпричастност с човешката цивилизация.Той развенчава идолите на човешкото насилие като Александър Велики, Наполеон и дава право само на едно насилие, онова, чрез което потиснатия се бори за правата си.Още тук намира израз една характерна за Ботевия публицистичен темперамент черта - да съчетава по неочакван начин наглед далечни помежду си факти и аргументи, да намира логиката на привидно парадоксалното и абсурдното, да открива доказвайки своята теза, общото и различното между близки или далечни исторически епохи.В "Смешен плач" историята се вижда като революционна смяна на обществата.В този смисъл Ботев ненавижда смирението, изчакването, напротив издига борбата като единствена възможност за човешкия напредък.
Фейлетонът "Политическа зима" е посветен на Любен Каравелов в мига, в който Каравелов се отказва от революционната борба и преминава на просветителски позиции.Макар и героят от фейлетона да има конкретен прототип, то неговият образ мощно се разраства до внушението за лъжепатриота, когото Ботев смята за един от най - основните персонажи на историческото време.
Чрез невероятната игра на авторовата фантазия, в която се смесват логическото с абсурдното, закономерното с парадоксалното, желаното с реалното, действително случилото се с видяното на сън, е направена удивително точна характеристика на политиката на великите сили и на жалкото положение, до което са доведени от тях поробените и беззащитни народи.Светът се представя като кръчма, в която са се събрали гладните, дрипавите и измъчените народи.Ботев показва изключително познаване на съвременната политическа обстановка в Европа, удивително умение да отбелязва недъзите на отделните политически режими в специфичен национален образ, да съчетава временно злободневното с исторически и етнически характерното.И тук той използва един свой обикнат публицистичен похват - да говори за страшни и съдбовни истини, чрез привидно обикновенни, делнични и ежедневни факти и събития.Сънят е средство за осъществяване на важни политически внушения.Показвайки голямата игра и коварството на европейската политика, Ботев същевременно си поставя за цел да осъди аполитичността на онези българи, които биха били полезни на народа си, но предпочитат измамното спокойствие на подредения недоимък на робското съществуване.Публицистът не пропуска да насочи вниманието към нечовешкото страдание, на което са подложени ежечасно робите, към липсата на елементарни човешки и политически свободи.Чрез ужасяващите картини на робството се заклеймява политическата зима.Летаргията, до която обезчовечената имперска система е довела цял един народ.Обект на сатирично изобличение са и съглашателствата на част от българската интелигенция с демагогската политика на Високата порта, и консерватизма на новосъздадената българска екзархия, и политическото безпристрастие на мнозина учители и журналисти.
Ботев строи публицистичните си текстове върху факти и събития от деня, но извлича от тях значението не само за конкретното време, но и за вечното българско време и националния характер.Така единичното и злободневното се превръщат в принципно и всеобщо.В прозата на Ботев има още един герой, който обединява смислово текстовете - това е образът на самия поет, който със своята категорична позиция, представя многостранния образ на българското време и в прозата, и в поезията си.
@bgmateriali.com
