В лирическия Аз от „На А.П.Керн“ на А.С.Пушкин е въплътена представата за една романтична, любяща и искрена личност. Той говори за истинска, чиста и вечна любов. Любов, която е способна да го спаси от „шума на мирски суети“, любов, в която той намира спокойствие и утеха. Героят съзнава, че единственият начин, да се спаси от порочното общество е чрез любовта. А за него тя е божество. Следователно той вярва в нещо, уповава се на него – на безкористната и искрена обич. За него тя не може да се забрави лесно – защото дори след като:
Години минаха. Метежен,
сърдечен план се укроти.
Забравих образа ти нежен,
Гласа, небесните черти.
той пак си припомня – „и пак се ти яви пред мен“. В този смисъл, той е типичен пример за герой от епохата на Романтизма – постигнал лично благополучие (любовта), той е осъден на страдания (загубата на любов, която го кара да се чувства като на заточение) и след това пак си възвръща загубеното, но вече не е същото (споменът за любовта).
Героят е верен на любовта. И умее да обича. Страда истински, когато е лишен от обич –
На заточението в мрака
Летяха дни без близък зов.
Това показва искреността на неговите чувства, защото страданието, при това истинското и непресторено страдание е това, което доказват думите.
Азът се стреми към любовта, тя е негова житейска цел –
И тръпне то във порив нов
Към божеството устремено;
Защото, наистина, кое е по- ценно от любовта? Когато човек не обича и не е обичан, животът губи смисъл. А Азът умее да обича – той обича с цялото си сърце и копнее за ласката на любимия човек. При това описва любимата си като „видение небесно“, „на хубост гении въплътен“, „гласа ти нежен“, „милите черти“. Моментът прекаран заедно е наречен „миг чудесен“. Следователно героят е истински романтик, за него любовта е нещо повече от чувство - тя е начин да изрази чувствата си.
А Азът споделя чувствата си, излива душата си. Той разказва накратко за живота си, разкрива се пред нас. Споделя най-съкровените си чувства. Той е способен на „сълзи сладки“, сърцето му „тръпне“. Това означава, че героят е искрен и много чувствителен.
Лирическият Аз от „На А.П.Керн“ на Пушкин е отдаден на любовта. Тя е смисъл на живота му, тя е пътеводна светлина. Чрез нея чувствителното му сърце, обичащо искрено, може да се извиси над сивото ежедневие и да бленува онзи „миг чудесен“, който го кара да живее.
@bgmateriali.com
