„Несговорна дружина не могат си почина“: баснята „Орел и рак и щука“ от Петко Р. Славейков, пълният текст

Едно дете пита стария си дядо защо плаче над черните бразди, а отговорът превръща обикновения ден на нивата в най-тежкия ден от живота на един войвода. Тук е поместен текстът на Ботевото стихотворение, без разбор и без бележки. Началото е въпросът за облака, който се задава откъм гората и Балкана, и за това дали ще донесе дъждец дребен, или страшна буря. Следва разговорът: детето си спомня какъв юнак е бил дядото, как е седял сред юнаци като баща с брадата, и не разбира защо сега едва влачи ралото. В отговора старецът праща момчето към селото, където хората вече са се събрали на мегдана, и назовава онова, което ще види там. Средната част е разказът за двамата братя войводи и за причината, поради която бащината дружина се самоизбива. От нея излиза и стихът, останал в езика като поговорка за несговорната дружина. Финалът връща бурята, която вече не е само небесна: закапват едри капки, крякат гъски и патки, всички тичат към селото, а дядото не ще да разпряга. Последната реплика принадлежи на него и в нея е събрана цялата тежест на творбата. Текстът е подходящ за четене преди урок върху Христо Ботев, за цитиране в съчинение върху темата за разединението и за подготовка по темите за бащата и сина, за дълга и за националните раздори.

Поет, който обявява, че няма да пее повече, и обяснява защо: така е построено едно от най-горчивите стихотворения на Петко Славейков, поместено тук в пълния си текст. Първите стихове задават въпроса дали са възможни славни песни за миналото, когато днешните дела спят, а древната мъдрост и юнашеството са оставили след себе си сирачество. Оттам разсъждението минава към труда на поета и към липсата на слушатели. Нататък стихотворението стига до образа, който го носи: лирата, окачена на бодливата глогина в безводната долина, където вятърът да я подрънква, докато дойде друго време. Творбата е дадена изцяло, с оригиналния възрожденски правопис, така както е нужна за четене в час и за точно цитиране при анализ. Подходяща е за работа върху темата за поета и народа през Възраждането и за подготовка на съчинение или на отговор на литературен въпрос.

Три вечери един млад бъчвар обикаля пустите дворове на Неда, а после дълги дни носи мъглата, която му тегне и пред очите, и на сърцето. Тук е публикуван пълният текст на поемата „Бойко“ от Пенчо Славейков, така както е написана, без съкращения. Страницата съдържа само творбата, без анализ, коментар и въпроси. Разказът в стихове тръгва от безсънните нощи на първия майстор бъчвар в селото, когото до вчера всички са търсели и за работа, и за седенки, и за хоро. Оттам минава през тихите увещания на майка му, през женитбата, която тя урежда, през пристигането на снахата в дома и през една случайна поръчка, която връща всичко назад. Втората половина следи как оттеглянето от работата и от близките се задълбочава и как мълчанието в къщата се превръща в зли думи, преди последната нощ на двора да преобърне погледа на героя към самия него. Стихът е неримуван, с дълъг равен ритъм, а диалозите са вплетени направо в повествованието, без творбата да се разпада на сцени. Лексиката е народна и старинна (севда, изгора, къщовница, чембер, оджак, бъчевар), а битът е изнесен на преден план: седенки и хоро, гроздобер и зимници, чардак и механа, врачки и знахари, магии, зашити в елека. През цялата поема се повтаря песента на невидим млад свирач с медна цафара, която свързва началото и края и носи една и съща жалба за младост и за обич. Наред с главния герой в творбата стоят три женски образа, чиито съдби се преплитат с неговата: старата майка, която мисли, че знае лека на всяка мъка, невястата, която мълчи и понася, и жената от миналото, чиито няколко думи задвижват всичко. Между тях са разпределени и най-силните реплики в поемата. Текстът е удобен за четене в час, за наизустяване на отделни части, за точно цитиране в интерпретативно съчинение или устен отговор и за наблюдение върху това как Славейков строи характер чрез мълчание, повторение и битова подробност, вместо чрез обяснение.

Отпечатано за първи път на 22 юни 1871 г. в първия брой на вестник „Дума на българските емигранти“ и включено с езикови редакции в „Песни и стихотворения на Ботйова и Стамболова“ през 1875 г., „До моето първо либе“ повече не е поправяно от поета. Разработката тръгва от тази творческа история и разчита заглавието: архаичната дума „либе“ вместо „любима“ насочва към народната традиция и назовава адресата на изповедта. Проследени са жанровата природа на творбата, в която интимното обръщение прераства в изповед и клетва, и композицията, изградена върху движението от отказа от любовната песен към песента на гората и бурята. Систематизирани са опорните точки, които ученикът трябва да познава: публикациите, адресатът, строежът на текста и мястото на творбата в Ботевата лирика. Кратка и точна справка за подготовка по литература.

Четири песни, посветени на Гоце Делчев, дадени тук в цялост, така както са написани, без съкращения и без придружаващ коментар. Първата рисува хайдушкото ежедневие през редуването на деня и нощта и през онова, което юнакът няма: баща, майка, брат, сестра, либе. Вместо тях се появяват планината, сабята и пушката. Втората е изградена върху повтарящо се пожелание към либето, в което всяка телесна красота се превръща в оръжие. Третата е разговор между войводата и дружината около една пусия и една хайдушка клетва. Четвъртата затваря цикъла със сън, с гроб в усоя и с птица върху кръста. Посвещението „На Гоце Делчев“ стои над първата песен и е част от самия запис. Песните следват народния строеж: къси стихове, успоредици, повторени начала и припевни редове, които могат да се проследят направо по оригинала. Записът е удобен за преписване, за наизустяване, за точно цитиране в съчинение и за проследяване на фолклорните повторения, на обръщенията и на препинателните знаци, върху които стъпва внушението. Тук са и стиховете, които влизат в почти всяко съчинение върху хайдушката тема у Яворов. Подходящо за ученици и учители, на които им трябва верният текст на цикъла, преди да се захванат с тълкуването му или преди да се направи съпоставка с народната хайдушка песен.

Част 1 Прочетете двата текста и решете задачите от 1. до 16. включително. Текст 1 От заник-слънце озарени, алеят морски ширини; в игра стихийна уморени, почиват яростни вълни... И кораба се носи леко с попътни тихи ветрове, и чезнете в мъгли далеко вий, родни брегове. Текст 2 Основна тема в Заточеници е сбогуването с родината. С тази тема са свързани проблеми, традиционни за българската възрожденска литература – за робството, борбата, свободата, смъртта.