Битовите народни песни

 

Битовите народни песни отразяват патриархалните взаимоотношения в българското  семейство. Те пресъздават ежедневието на някогашния българин и чрез тях ние се доближаваме до истинския пълнокръвен живот, изпълнен с радост и грижи, с безброй съкровени човешки желания.

Свързана с бита на народа, песента се ражда на хорото, по време на седянка, сватба, лазаруване или коледуване. С трепет и вълнение хората възпяват живота - щастлив или  тъжен, пълен с обич и омраза, вяра и разочарование.

Мотивите в битовите песни са с общочовешко значение и са валидни за всички времена и епохи. Повечето от тях са кратки лирични творби, но се срещат и по-пространни лирико-епически произведения, които имат характер на поеми и балади. В част от семейните песни е изобразена привързаността между братята и сестрите.

В кратката лирична песен „Два са бора ред поредом расли” се възхвалява братската обич, привързаността, хармонията във взаимоотношенията между братя и сестри. Според патриархалната ценностна система, кай-важно е било да се запази доброто име на девойката. Двамата й братя ще се грижат всеотдайно за нея и ще й помогнат да надмогне всякаква житейски удари и неприятности.

Песента се състои от две части: природна и битова картина. Изобразените мощни фигури “на два бора високи" и на нежната „ела тьнковила" са символи на реда и хармонията в описания в началото зимен пейзаж. Двата бора пазят нежната ела „от зли бури, от студени ветри". Без тях тя не би могла да устои на разрушителните природни сили и да запази нежния си чар. Зимният пейзаж е последван от обикнатия похват в народните песни - отрицателното сравнение:

Не са били два бора високи,
най са били два братя рождени.

Както двата бора предпазват крехката ела от бури, ветрове и стихии, така и двамата братя с обич, нежност и привързаност обграждат своята „елица сестрица" и се грижат тя да остане млада, красива и обаятелна, с неопетнено име. Освен външно сходство, певецът открива и смислова близост чрез името на сестрата: ела - Елица. Братската обич е свещена и вечна, трайна и непреходна и народният певец доказва чрез нея единството и неделимостта на природния и човешкия свят.

Девойката отстоява честта си със скромност, трудолюбие, зачитане и спазване нормите на рода. В обществото винаги има безсърдечни хора, които биха могли със „зли хули" и „студени речи" да „погубят"и опетнят моминската й чест. Безпомощна и слаба би била Елица без своите братя, но силна и несломима е тя, когато те са близо до нея.

Песента “Два са бора ред поредом расли” изразява вековната представа на народа ни за прекрасното и възвишеното в отношенията между братя и сестри. Обичта, топлотата, сърдечните думи преобразяват света и го правят по-добър и човечен, неотразим и съвършен.

В лирическата битова песен „У Недини слънце грее” народният певец изразява възхищението си от физическото обаяние и духовната прелест на българката.

Образът на Неда е представен в развитие  - момински безгрижен живот в бащината къща и живот в новото семейство след сватбата й. Песента е изградена върху контраста, заложен в симетричната й огледална композиция.

В началото Неда е сравнена със слънцето, защото е лъчезарна, безгрижна и щастлива, като „ясно слънце" огрява с лъчите си света около себе си.

Точно подбраните изразителни двойни епитети представят конкретните детайли от неземната хубост на девойката:

с черни очи еленови,
с дълги клепки босилкови,
с бели зъби бисерови,
с тънка снага самодивска.

След използваното отрицателно сравнение в началото, метафоричните епитети (епитетите  със скрито сравнение) допълват представата за божествената красота и за омайното очарование на неземно хубавата девойка в селото. Неда е изящна и благородна, кротка, естествена и блага като волно горско същество. Нежните, топли и добри „очи еленови" създават тази асоциация. Дългите „клепки босилков" „говорят" за свежест и младост. Белите „зъби бисерови" съчетават неповторимата чистота, невинност и безценната доброта, нежност и скромност на девойката, които са най-скъпите бисери в характера й. Тънката, стройна „снага самодивска" води асоциативно читателя към един духовно извисен свят, обитаван от волните митични горски създания - самодивите, където красотата е вечна, неземна и безсмъртна.

„У Недини слънце грее” е песенната изповед на народа за философския смисъл на живота. С топла загриженост Неда съветва девойките, потопили се в жизнерадостната пролетна картина, да не пропускат нито миг от своето неповторимо волно и щастливо моминство и да го изживеят цялостно, Преходността на красивите мигове народният певец изразява чрез поетичния образ - метафора:

погрейте се на слънчице,
дорде ни е прегоряло,
дорде не е подухнала
върла зима в чужда къща!

Всяка девойка преминава "от безгрижното моминство към новия живот, пълен с неизвестност и безброй грижи.

Втората част от песента представлява естественото продължение на живота. С помощта на отрицателното сравнение народният певец изгражда образа на омъжената Неда:

Израсла е тънка върба

в Недините равни двори,

тя не била тънка върба,

най е била сама Неда.

Прекършен е устремът на Неда към слънцето, сломен е полетът на душата й. Всичко се е оказало краткотрайно, един неповторим и неизживян блян. Светлите момински мечти - нереални и неосъществими, са отстъпили място на мъката, болката и разочарованието.

Двойните епитети представят младата жена посърнала, уморена от всекидневните грижи и несгоди. Челото й е станало „жълто", белите ръце са уморени и „засукани", а безгрижните „очи еленови" са „нажалени"- изпълнени с горчивина, мъка и печал. Омъжената Неда е преживяла безброй разочарования и вероятно не е срещнала разбиране, нежност, топлина. Макар и сломена, тя ще следва неотклонно повелите на майчиния дълг и ще бъде вярна съпруга - предана и всеотдайна.

Във втората част на песента Неда, помъдряла и изпитала радост и тъга, вяра и болка, съветва възмъжалите момци:

... хем кършете, хем ломете,

а по-много миришете,

дорде върба мъзга пуща,

дорде листе зеленеят,

дорде мома хубост има!

Момците - бъдещите съпрузи, трябва да бъдат подготвени за преходната външна хубост и вечната безсмъртна душевна красота. В мига, когато девойката понесе тежките, непосилни грижи, тя ще жадува още повече топлина и обич. Омъжената жена ще се нуждае от уважение и внимание. Мъдрата житейска философия ще им покаже верния път към сърцето на любимата и към вечното, трайното и незаменимо щастие.

Чрез преклонението си пред красотата на българката народният певец отправя своя призив към слушателите да уважават непреходните ценности в мимолетното си човешко съществуване.

Наистина е прав Пенчо Славейков, когато казва, че „народните песни са продукт на поетическата мощ на целия народ, плод на неговото поетическо вдъхновение... Народът... е дал израз чрез тия песни на най-хубавото и характерното, що живее в душата му." Битовите народни песни утвърждават вековните нравствени стойности, здравите човешки взаимоотношения, привързаността между братя и сестри, вечната и непреходна любов.