БРАНИСЛАВ НУШИЧ (1864 – 1938)
(биография)
Бранислав Нушич е сръбски писател и комедиограф. Роден е през 1864 г. в Белград. Семейството му е от Македония и е от влашки произход. Рожденото му име е Алкивиад ал Нуша, но когато е на 18 години, го променя официално на Бранислав Нушич.
Баща му е виден търговец на зърно, но скоро след раждането на Алкивиад (Бранислав) губи богатството си. Семейството се премества в Смедерево, където Нушич учи в основното училище и първите две години от гимназията. Завършва гимназия в Белград. По това време става член на опозиционната Радикална партия и за пръв път усеща силата на управляващия режим. На 19 години написва първата си комедия „Депутат“, която ще бъде поставена на сцената тринадесет години по-късно, през 1896 г. Комедията осмива политиците, политическите партии и борбата за власт между тях.
Бранислав Нушич започва да учи право в Грац, след което продължава в Белградския университет. Когато е на 21 години (1885 г.), участва в Сръбско-българската война. В резултат на това се появява първата му книга с разкази и скици, създадени по истории от войната – „Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война“.
През 1888 г. Нушич е осъден на две години затвор заради свое стихотворение, което е политическа сатира и разгневява сръбския крал Милан. След като прекарва една година в затвора в Пожаревац, е помилван по молба на неговия баща. В затвора пише разкази, които ще издаде през 1889 г. в книгата си „Странички от Пожаревацкия затвор“.
На следващата година е назначен като писар в сръбското консулство в Битоля. През 1893 г. се оженва за съпругата си Даринка. През същата година започва работа като консул в Прищина. По време на службата си там става свидетел на страданията на сръбското население, които ще опише в свои писма.
Известно време Нушич работи като секретар на Министерството на образованието, а скоро след това става драматург на Народния театър в Белград. Директор е на Сръбския национален театър в Нови Сад и заедно с учителя Михайло Сретенович основават първия детски театър, в който ролите се изпълняват изключително от деца. През 1905 г. той напуска тази позиция и се премества в Белград, където работи като журналист. Освен собственото си име използва и псевдонима Бен Акиба.
През 1912 г. Бранислав Нушич се завръща в Битоля като държавен служител. Известно време е управител на областта, но скоро се оттегля от поста си. Основава театър в Скопие, където живее до 1915 г. По време на Първата световна война напуска страната и до края на войната живее в Италия, Швейцария и Франция.
След края на войната Нушич е назначен в Министерството на образованието, където работи до 1923 г. След това става директор на Националния театър в Сараево, а през 1927 г. се завръща в Белград.
През 1933 г. е избран за член на Сръбската кралска академия на науките.
Бранислав Нушич умира на 19 януари 1938 г. и на този ден фасадата на Народния театър в Белград е обвита с черен плащ.
Бранислав Нушич е автор на разкази и фейлетони, в които разобличава войнолюбивите интереси на сръбското правителство и изразява чувство на любов и симпатия към българския народ. В творбите си критикува социалните пороци в сръбското общество от края на XIX в. Комедията му „Госпожа министершата“ се поставя и до днес на сцената на българските театри, а най-известната му книга е романът „Автобиография“.
@bgmateriali.com
