Поезията на Валери Петров откликва и на съдбовни събития, но най-вече вниманието му е съсредоточено върху привидно обикновените неща, случки и преживявания, които обаче концентрират в същността си етичните максими и живеца на човешкото съществуване, многобройните превратности и нравствени ценности на живота. Героите му населяват делничния български свят и той придобива особено, почти приказно присъствие в своеобразното „поетическо повествование". В богатото му, жанрово разнообразно творчество - стихове, пиеси, сценарии за филми, многобройни преводи, неговите поеми се нареждат сред класиката на българската литература.
В стихотворението „ Японският филм“ се визира известният филм „Голият остров" на големия режисьор Кането Шиндо. Не е необходимо да сме го гледали, за да имаме отношение към проблемите. Поетическата информация на Валери Петров е напълно достатъчна:
На остров гол живеят двама
и го поливат нощ и ден.
Това е филмът. Друго няма.
И вий скучаете край мен. 
Валери Петров е верен на своя „лирико разказен маниер”, на краткия, педантично римуван стих, звънък и игрив. ,На пръв поглед творбата е само повик за повече духовност - в конкретния случай изявена в оценката на едно художествено произведение. Водещата теза на автора е формулирана във финалните стихове, които и с алегоричните си внушения са пределно категорични:
„шумете, смейте се на глас - докрай, додето разцъфтите, ще мъкнем влагата към вас!“
Видимо дидактичен, този повик е високо хуманен, благороден, всеотдаен, но твърде утопичен и оспорим. Трудно се вкарва насила духовност у някого. Един я носи у себе си, друг - не. А на земята има място за всички. Но дори и у самия поет се прокрадват из-вестни съмнения за смисъла на усилията: „Ако е тъп, то за какво ли/ се трудиме над вас, не знам! ”
От друга страна, в стихотворението се налага и философията на самия филм. Поетът я приема безрезервно. Но мнозина ще запитат: аз приемам ли я или не? Личният избор е строго индивидуален. Лаконично Валери Петров внушава неоспорими максими - всяко съществуване има своя стойност; човек може и трябва да я открие, за да черпи сили от висшия духовен смисъл на битието си: „жената се изправя пак, / за да полива свойта нива/ все тъй черпак подир черпак. ”
Но извън това тълкуване възникват и ред други. Както филмът на Куросава крие много по-дълбок философски смисъл от картините на екрана, тези побъркващо повтарящи се дни, сякаш слети в един единствен безкраен ден, така и творбата на Валери Петров събужда неизброимо повече въпроси от външно видимото и директно изказаното. Ето един от тях. След като животът е толкова ефимерен, може ли да превръщаме в нравствен постулат битието на тия от острова, независимо дали го възприемаме в цялата му условна символност, философска многозначност и многопосочност. За едни отговорът е да, за други - категорично не. Дилемата е безкрайно сложна, опира в етиката, в духовния заряд на личността, във волята и възможностите за избор и безброй други условия. И не би трябвало да приемаме тезата, която противоречи на авторското становище за егоизъм. Тя е магията на непознатото и далечното, жаждата да разгърнеш силите си, да опиташ всичко, предоставено ни от природата.
Творчеството на Валери Петров е наситено с вибрираща духовност, с пречистена етичност, с внимание към обикновения човек и необхватната сложност на неговия емоционален мир. Поетът с интелектуална прецизност култивира у читателя морална чувствителност и уважение към всичко, което ни заобикаля и което оформя микровселената на земното ни съществуване. Той разкрива красотата и на най-дребното нещо край нас, кара ни да се взрем в огромното нравствено богатство, което е заложено в самите нас.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave