Иван Вазов
    Векът!


    О, tempora, о, mores!


    I

    Млъкнете вие, бедни хвалители на века,
    във който назовахте свободен человека:
    млъкнете с вашта правда, свобода и прогрес,
    безумия, с които глушихте ни до днес!
    Със нас се не ругайте! От срам се зачервете.
    Защо тоз век нищожен велик го вий зовете?
    Дали, че в него няма ни робство, ни разврат?
    Дали, че ни обсипва със мир и благодат?
    Или… че днес изново епохата настана,
    която бе видяла Атила, Тамерлана?

    II

    От Дунава до Охрид, до Бялото море —
    един народ нещастен под тежко иго мре!
    В гори, в поля, в колиби, в долини и балкани
    днес видиш само ужас и чуйш едно риданье.
    Навред тирани, тигри зли, лакоми за стръв.
    И слабите убити, и робите във кръв!
    Села иззапустели, градища разрушени,
    развалини димещи и черкви осквернени.
    И челяди безбройни без покрив и без хлеб,
    кои от мраз треперят и мрат от глад свиреп.
    Момците на бесила, девойките в хареми —
    и плачове, и мъки, и ужаси големи!
    ……………………………

    Ах, вижте тая майка как плаче и пищи!
    И стиска си детето на своите гърди
    и от убийци грозни, от острите им саби
    се мъчи да го брани със свойте ръце слаби.
    И дор не пада мъртва под удари безчет,
    не пуща от гърди си любимий си предмет.
    Тогава те го грабват, на сабите натикват,
    подмятат го нагоре и диво се провикват
    и тъй като празнуват със кървавий си лов,
    бесовски песни пеят и тичат за по-нов!
    Но вижте таз девица разплакана и тези
    обръжени, гнуснави, запенени черкези…
    Как тя се моли, вика с уплашено лице
    и тегли се да бяга от зверски им ръце.
    ……………………………

    Каква достойна гледка! Отпреде и отзади —
    вред видиш мърши гнили и трупове грамади,
    й членове човешки разсени без разбор —
    останки страховити от тоя страшен мор.
    На, тук ръка паднала, там мъничко краченце
    или главичка руса на някое детенце;
    а татък — в кал се валят оглозгани глави
    и дрехи женски, гнили и лъскави коси…
    (Това да се опише, ах, нивга не могло би!)
    Тук майки с кръв залени, с разтворени утроби,
    там старци се тръшнали при скълцани деца
    и юноши зелени с прободени сърца…
    А между тях се лутат рой врани, орли, псета
    кат на една трапеза ужасна и проклета!
    И до предел най-краен да стигне мерзостта,
    убийците се кълчат, играят по кръвта!

    III

    Какъв е тоз век страшен? Какви са тез години,
    в кои дела такива се вършат пред очи ни?
    В кои тиранът волно играй с огън и с меч
    и цял народ се треби чрез най-ужасен сеч?
    Каква е таз Европа, с човещина прочута,
    и зрителка спокойна на таз картина люта,
    коя не ще да викне със глас неустрашим:
    _Махнете се, диваци! Не щем да ви търпим!_
    Но не!… Това не бива! В това се тя не меси,
    че то не иде никак на нейни интереси
    и тя желай да пази тоз стар и гнилий трон,
    кой сявга е смущавал възточний небосклон.
    За нея робът твар е по-долна и от скота,
    когото пазят, милват, че той влече хомота;
    че мрем или живеем — за нея все едно,
    като че част не правим от нейното тело!
    И нашта борба люта със този род на злото,
    петно на нашто време и срам на обществото,
    в Европа не повдига ни скръб, ни жал, ни гнев —
    ах, ний сме гладйатори, които й правят кеф!

    IV

    Да, взех да мисля вече, че принципи човешки
    не са освен досадни измислици глупешки,
    че правда, братство, обич — едни са басни тук,
    че думата свобода е само празен звук,
    че милостта е глупост, че господ е металът,
    кому се всички кланят, боят и свещи палят,
    че злото се не махва чрез никакъв способ,
    че силний все тиран е и слабий все е роб;
    че таз цивилизация, че това християнство
    не са освен измама, лъжа и шарлатанство;
    насилството е правда и мерзостта е слава,
    че нищо си нагона под свода не менява:
    змията все е люта и Каин — все кръвник —
    и человекът все е човек до този миг!

    V

    Но, музо възмутена, спри таз присъда страшна!
    Тя може би е права, а може би и гряшна.
    При всичко, че е грозен и мрачен наший век,
    но правдата във него не е досущ без ек.
    С порои кръв оквасен и пълн с картини страшни,
    с позор, разврат, кланета, войни, вражди всегдашни,
    той, колкото да бъде чудовищен и чер,
    на проблески от доблест все дава ни пример.
    И ако съществуват на туй нещастно време
    и гении на злото, и изверги големи,
    каквито са например: зловещий Елиот*,
    [* Тогавашният английски посланик-туркофил в Цариград, който се застъпяше за турците.]
    Дизраели и Дерби — и всичкият им род
    с кръвта Христова, който се някога накапа,
    и ватиканский идол, чудовищний Рим-папа**,
    [** Папата бе приветствувал султана за победата му над Сърбия.]
    съюзник на Корана! — то има мъже днес,
    венец на человека, на времето ни чест.
    Тъй Ръсел благородни, на слабите бранител,
    и славний Гарибалди, на робите любител,
    които не един път вдигнаха своя глас,
    ужасен за тирана и сладостен за нас;
    Странгфорд и Брайт, и Гладстон, Фарлей, Хюго поетът
    и други тям подобни, що кат лампади светят
    във мрачината обща на деветнайстий век,
    приятели и братя на страждущий човек.

    VI

    Но що е тоз век? Що е? Век чуден, в който злото
    празнува и се бори победно със доброто,
    епоха, що робството не може да търпи,
    а пък тиран й трябва мирът да се крепи!
    Противоречье!… Сцена на светли революций,
    на мир, прогрес, свобода и на башибозуци!…
    Де кръст и полумесец целуват се без срам,
    де Пий на Мохамеда кади му тимиан,
    де гръкът, син Канарев* и внук на Милтиада,
    пече сами си братя под знака на Мурада,
    де мравката се пази и волът се не бий,
    а цял народ оставят тиран да го затрий!
    [* Канарис е един от главните воеводи гръцки през гръцката борба за независимост.]

    12 септември 1876

@bgmateriali.com