ВЕКЪТ НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО

В края на 17. и началото на 18. век в почти всички страни на Европа и Северна Америка се развива мощно философско, гражданско и художествено течение, насочено към основна промяна на установените правила, по които е устроен животът: представа за световния ред, морални принципи, отношения между хората, държавно устройство. Целият 18. век протича под неговия знак и затова този период е известен като век на Просвещението.

Предпоставки

Най-важната предпоставка за появата на просвещенските идеи се крие в промяната на обществените условия. В резултат от развитието на капитализма и упадъка на феодалния строй в живота на обществото се извършват дълбоки преобразувания. Развиват се градовете, в които се концентри¬ра голяма производителна и духовна сила в лицето на занаятчии, търговци, манифактуристи, адвокати, нотариуси, банкери и други представители на доскорошното трето съсловие, което при феодализма няма никакви права. Променя се и самият източник на власт - тя преминава от военизираното рицарство в ръцете на тези, които управляват производството и размяната на благата. Или, както картинно се изразяват по онова време, аристокрацията на шпагата се заменя от аристокрация на тогата. Центровете на монархическата власт - столицата и дворът - западат, а на тяхно място се въздигат свободните градове и гражданското общество.
Всичко това води и до криза в представите за световен ред, налагани от религията. Въпреки репресиите на Контрареформацията, инквизицията и дейността на йезуитския орден, все по-голяма сила набира протестантството, възприемано като по-естествена и по-прогресивна религия. Хората не престават да вярват в Бога, но за тях той не е вече Вседържител, определящ хода на целия човешки живот до най-малките подробности. Напротив - Бог съществува, но неговата задача е била да създаде света и да го предостави в ръцете на хората, а върху тях преминава цялата отговорност да го управляват и да изграждат собствената си съдба. Това схващане променя из основи принципите, върху които се изгражда човешкият морал.
Кризата на традиционната вяра води след себе си съмнението в осветения от Бога обществен ред - феодалната йерархия, при която всеки човек се подчинява някому. Появява се идеята, че всички хора са равни и при раждането си получават не наследствени привилегии или задължения да се подчиняват, а естествени права на хора и граждани.
Оттук и принципите, върху които се гради обществото, се преобръщат - от представата, че Бог спуска законите и правилата, се стига до идеята, че обществото трябва да се подчинява на „духа на законите“, изработени от хората, при спазване на принципа за строго разделение на властите.
Развиващото се капиталистическо производство води след себе си и нуждата от по-дълбоко изследване на природния свят. Така науките получават огромен тласък и в късо време се достига до цяла поредица важни открития, които изцяло променят дотогавашния образ на материалния свят.
Във връзка с това нараства и нуждата от образование и повишаване равнището на общата грамотност. Библията влиза във всеки дом и хората започват да я четат самостоятелно, което в съвсем кратки срокове повишава общото интелектуално равнище на населението. Във връзка с това се поставя и въпросът за принципите, върху които да се изгражда възпитанието на младите поколения. То вече трябва да отговаря на новите нужди и реалности.
Променя се и начинът, по който знанието се разпространява. След откриване на книгопечатането и създаването на свободен пазар на книгите, то вече не е концентрирано в ръцете на духовенство¬то и владетелските дворове, а става общодостъпно. Писателят се превръща в труженик в обичайния смисъл на думата - неговите доходи зависят само от пазарния успех на книгите му и от доверието на публиката. Самото понятие за литературна публика също е създадено по това време и е свързано с разширяването на кръга от четящи хора и влизането в него на жените.
В резултат на тези процеси, преобразуващи изцяло принципите, върху които се изгражда животът на хората, възниква мощното интелектуално и гражданско движение, получило в края на 18. век името „Просвещение“.
На всички европейски езици наименованието, с което се обозначава тази епоха, съдържа в себе си идеята за светлина. Светлината е най-древен символ, присъстващ още в митологичните представи за създаването на света, и носи идеята за божественото начало - тя символизира самия Бог. През 18. век обаче в този символ започва да се влага ново съдържание - светлината вече означава разум, проницателност, стремеж към разбиране. По този начин производната дума „просвещение“ се възприема като израз на жаждата на човека за свободно, самостоятелно и активно размишление над проблемите на света, обществото и природата. Тя се употребява от различни мислители в началото и средата на 18. век, но получава окончателното си значение през 1784 г., когато немският философ Имануел Кант публикува статията „Що е то Просвещение?“. Според него то означава излизане на човека от собственото му непълнолетие, когато човекът е предоставил разсъждението в ръцете на някой друг - църквата, държавата, духовните водачи. Девиз на Просвещението според Кант трябва да стане призивът: „Имай смелостта да използваш своя ум!“
Първите прояви на просвещенското движение се наблюдават в Англия и се свързват с трудове¬те на философи като Джон Док и писатели като Александър Поуп, Даниел Дефо, Джонатан Суифт и Самюел Ричардсън. Най-блестящата проява на просвещенските идеи обаче се наблюдава във Франция и се свързва с дейността на мислители и писатели като Жан-Жак Русо, Франсоа Волтер, Дени Дидро, Шарл дьо Мотескьо и др. Именно във Франция са създадени и най-важните произведения, систематизиращи просвещенската идейна програма: „Общественият договор“ и „Емил, или за възпитанието“ на Русо, „Духът на законите“ на Монтескьо, в което за пръв път се появява идеята за разделение на властите, „Кандид“ на Волтер и т.н. Най-важната проява на Френското просвеще¬ние обаче е излязлата в 35 тома „Енциклопедия на науките, изкуствата и занаятите“ (1751 - 1772), списвана под редакцията на писателя Дени Дидро и философа математик Д’Аламбер. В нея се сли¬ват стремежът към образование и знания, към мъдростта на човешкия опит, към новия морал, носен от естествения човек гражданин с неговите основни добродетели: постоянство и трудолюбие, скромност и спестовност и най-вече - способност да изгражда своята съдба със собствени усилия. В края на века центърът на Просвещението се пре¬мества в Еермания и се свързва с дейността на философи като Кант и Хердер, мислители като Лесинг и Винкелман, писатели като Шилер и Еьоте. Просвещенските идеи се разпространяват из цяла Европа, достигайки дори до слаборазвити и намиращи се под чуждо феодално владичество народи като българския. Те стоят в основата и на един от най-сериозните държавностроителни проекти - създаването на Съединените американски щати, чиито основополагащи документи са резултат на просвещенските идеи, прокарвани от мислители и държавници като Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave